Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 107
Перейти на страницу:

Усети, че Ела го държи, а лицето й е мокро от сълзи — споделяше с него силата, която само един оцелял може да даде на друг.

— Не си виновен! — прошепна тя и го прегърна по-силно.

Той разбра, че Ела вижда в очите му същото, което и той видя някога в нейните, когато се спречкаха на онзи хълм…

Спомни си как я остави там със същия този поглед на лицето — обърна й гръб и се отдалечи на коня си, остави я да скърби сама. Само й рече: „Стой далеч от мен“.

Ала въпреки това тя остана до него, държеше го в ръце, опитваше се да го утеши.

„Не си виновен.“ — Духът на Алис от съня…

След това си спомни друго. Погледът му се изцъкли, зареян някъде далеч, а очите му можеха да смразят самия ад.

— Знам къде са — каза Джейк.

15

Джейк спа дълбоко и непробудно цялата нощ. На сутринта стана още призори като апачите. Всички други спяха, дори Ела. Снощи апачите им върнаха Емет по молба на Ела и сега всички спяха като мъртви… Джейк се намръщи и се отърси от този образ.

Нуждата да следва пътя от видението бе твърде силна, за да му позволи да си почива повече — той се наведе и излезе от вигвама без да буди останалите.

Тръгна из лагера, за да раздвижи вкочаненото си, насинено тяло, макар всяка стъпка да му се струваше по-болезнена отколкото очакваше. Играещите деца замлъкваха, жените го следяха с поглед, а кучетата ръмжаха, щом го надушеха. Джейк се опита да не се оглежда, докато накрая стигна до едно място, където група воини закусваха в прохладната утрин.

Той спря, а те го погледнаха в небесносините очи, любопитни, ала и предпазливи. Джейк пък гледаше в купите им, пълни с нещо, което минаваше за закуска, и което не можеше да си поиска. Накрая един от воините извика нещо и някаква жена му донесе чиния с храна. Джейк кимна и отиде да закусва насаме.

Благодарение на Ела, апачите знаеха, че той може да ги отведе до извънземните — щяха да го хранят и да го понасят, докато не го направи. Но по вида им личеше, че когато спре да им е полезен, няма да е по-добре дошъл, отколкото бе където и да било другаде.

Джейк седна пред вигвама. След малко отвътре се подаде Док. Джейк вдигна изненадан поглед — мислеше си, че след него ще станат Ела или Долархайд. Но след това остатъците от видението му, полепнали по ума му като сутрешна мъгла, му дадоха отговор: Мария!

Джейк подаде купата с храна. Док поклати глава с лека усмивка на благодарност. Омачкан и рошав, с навити ръкави и четина по лицето, Док приличаше повече на човек от старата банда на Джейк, отколкото на лекар. Дори беше препасал колана с оръжия на Мийчъм.

Док го огледа също толкова преценяващо.

— По-добре да те прегледам преди да тръгнем днес, Джейк. Приличаш на купа смачкано сено.

Джейк се зачуди що за проклета диагноза е това. Док впери очи в изгряващото слънце. Джейк продължи да се храни, като никога благодарен за компанията.

Преди слънцето да се изкачи много по-високо, Джейк поведе Долархайд и останалите ловци на демони, както и Черен нож, към мястото от съня си. Никой нямаше кой знае какво за казване.

Долархайд наблюдаваше как се ориентира Джейк — по памет, по усет, по отправни точки. Напасваше далечните планини с олющените от ерозия ръбове на платото, докато вървяха през равнината.

Долархайд трябваше да признае, че Джейк Лонерган беше съобразителен като койот и много по-труден за убиване… приличаше на пума. Джейк бе много по-сложен човек, отколкото Долархайд би предположил преди общата им цел да ги тласне в една посока. Полковника дори започна да го уважава, особено след като го откриха вчера, понесъл Ела… макар да не му харесваше да го признае дори пред себе си.

Но Долархайд беше сигурен, че човек като Лонерган би бил мъртъв поне десет пъти, ако не притежаваше всички тези качества… Особено когато има обявена награда от хиляда долара за главата му.

Накрая Джейк спря пред мястото, което видя в кошмара си — не пред самия вход, а на върха на скалисто възвишение наблизо, откъдето можеха да наблюдават скривалището на демоните, без да бъдат забелязани.

Оказа се, че са се движили в правилната посока през цялото време преди ненавременното обединение на Джейк със старата му банда и преди да изгубят дирите на ранения демон. Той все пак се бе опитал да ги заблуди и да ги поведе встрани, както летящата машина стори вчера с Джейк.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)