Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

Сигурна, че няма да ми каже какви са тези начини, аз продължих нататък. В действителност за първи път от цяла вечност стигах донякъде.

Размърдах се на стола си, привеждайки се напред ентусиазирано.

— Добре, значи, ако стана толкова по-силна, на какво ще съм способна, докато съм още жива?

— Ще ми се да знаех. Трудно е да се каже с точност. Както вече казах, повечето от твоя вид не живеят дълго.

— Но многократно си ми казвал, че съм способна на много повече.

— И е така. Това не означава, че знам на какво точно.

Реших да перифразирам въпроса си.

— Вече два пъти ми е било казвано, че съм способна на всичко, което мога да си представя.

— Истина е.

Е, това въобще не беше дразнещо.

— Мога да си представя много неща — казах аз, предизвиквайки го. — Та, мога ли да изстрелвам огнени топки от ръцете си, защото абсолютно мога да си представя как го правя.

Погледът, който ми отправи, бе изпълнен едновременно с веселие и привързаност.

— Не.

— Значи са ме излъгали. — Имитирах го и метнах крак връз масата. Денис би се ужасила.

— Кой ти го каза? — попита той.

— Англичанинът, като за начало, както и сестра Мери Елизабет.

— А тя често ли те лъже?

— Не — казах, намръщвайки се отбранително.

— Тя не ти каза, че можеш всичко, което си представиш. Тя каза, че си способна на всичко, което си представиш. Не самият акт, Дъч, а последствията от него.

— Не разбирам разликата — казах, чувствайки се глупаво.

— Помисли си. Ако можеше да изстрелваш огнени топки от ръцете си — каза той, спирайки за да се засмее, — какво би се случило?

Възмутено отместих поглед от него.

— Не зная. Може би мога да взривя кола.

— Тогава на това си способна. Последствията, Дъч. Резултатът.

Значението на това започна да пуска корени в ума ми, колкото и да бе объркан той.

— Значи, ако искам да взривя кола, мога да го направя, просто не мога да го направя като изстрелвам огнени топки от ръцете си. — Присвих очи, опитвайки се да схвана идеята, изпуснах я, опитах се да я върна, оставих я да се изплъзне, отказах се с примирена въздишка. — Нем, не схващам. Но в крайна сметка, ако искам да го направя, значи го мога, нали? Значи мога да убивам хора с ума си?

— Ако вярваш, че можеш да живееш със себе си след това, да.

— Това е добра логика. Ти можеш ли да убиваш хора с ума си?

Лека усмивка се разпростря през лицето му.

— Само ако умът ми нареди на ръцете ми да изпълнят заповедите му.

Усмивката, която усетих да се разширява, трябва да бе изглеждала дяволита, както се чувствах.

— Значи мога да правя повече от теб?

— Винаги си можела.

Не бях получавала толкова много отговори от Рейес от, ами, никога. Реших да го подразня малко.

— Все още ми дължиш милион долара.

— Свали си дрехите.

— Не.

— Ще ти дам милион долара, ако си свалиш дрехите.

— Добре. — Вдигнах пуловера си, след това спрях. Дръпвайки го обратно надолу, казах: — Мислех, че нямаш никакви пари.

— Нямам. Но ти все пак можеш да свалиш това.

— Имам още въпроси — казах, игнорирайки го.

— Ще имам повече отговори, ако го свалиш.

Имах чувството, че единствената причина, поради която не бе по-близо до мен, сам прокарвайки пръсти по този пуловер, беше заради нараняванията му. Трябва да бяха наистина зле.

— Трябва да ти кажа за Гарет.

— Затаявам дъх в очакване.

— Отишъл в ада. — Когато Рейес не изкоментира, аз казах: — Срещнал се с баща ти.

Той завъртя бутилката на масата, докато можеше да прочете етикета й.

— Татко обикновено не забавлява посетители.

— Направил е изключение. Показал на Гарет какъв си бил, докато си растял. Служейки в армията му. Издигайки се в йерархията. Каза, че баща ти му показал какво си сторил.

— Баща ми му е показал всичко това? Най-великият лъжец, който вселената познава?

— Да не би да казваш, че това, което е видял, не е истина? Не се е случило наистина?

След кратък размисъл, той каза:

— Бях генерал в ада, Дъч. Какво си мислиш, че предполага това?

Вперих поглед в килима.

— Защо не ми кажеш?

— За да ме мразиш още повече?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?