Достатъчно време за любов [bg]

Ищар изглеждаше смаяна, но успя да се овладее. Останалите мълчаха.

— Скъпа ми внучке — отговори Лазарус, — ако не бях толкова стар и уморен, щях да те напляскам.

— Лазарус, аз съм ваша внучка само от учтивост. В мен има по-малко от осем процента ваша кръв. А делът ви в доминантните гени е още по-малък, така че рискът за нежелателни мутации е минимален, всичките отрицателни рецесивни фактори са отстранени. Ще ви пратя генетичната си структура за анализ.

— Нямах предвид това, скъпа.

— Лазарус, сигурна съм, че в миналото сте се женили за свои потомки; или имате нещо именно против мен? Само кажете, може и да успея да се поправя. Трябва да добавя, че ако решите да емигрирате, ще ви освободя от договора — каза Хамадриад. — Ще се примиря и с раждането на ваш потомък, макар че ще бъда горда и щастлива, ако ми разрешите да живея с вас.

— Защо, Хамадриад?

Тя се поколеба.

— Не знам как да ви отговоря, сър. Мислех, че мога да ви кажа: „Защото ви обичам!“, но очевидно не знам какво означава тази дума. Явно в нито един език няма дума, с която да опиша чувството си… така че ще минем без обяснение.

— И аз те обичам, скъпа… — изрече нежно Лазарус.

Лицето на Хамадриад просветна.

— … и именно поради тази причина трябва да ти откажа — продължи Лазарус и ги огледа. — Обичам ви всичките. Ищар, Галахад… даже твоя грозен, начумерен баща, скъпа, който седи тук и явно е обезпокоен. А сега се усмихни, скъпа, сигурен съм, че има безброй млади самци, горящи от желание да се оженят за теб. Усмихни се и ти, Ищар… но ти не, Айра, ще ти се набръчка лицето. Ищар, кой ще ви смени двамата с Галахад? Всъщност няма значение. Може ли да остана сам през останалата част от деня?

Ищар се поколеба.

— Дядо, не може ли поне да оставя хора, които да ви наблюдават?

— Ти така или иначе ще го направиш. Но нека те си стоят при своите монитори и датчици, или каквото там използвате. Не искам да виждам или чувам никого. Минерва и без това ще ви съобщи, ако се чувствам зле — сигурен съм.

— Няма да видите или чуете никого, сър. — Ищар се изправи. — Да вървим, Галахад. Хамадриад?

— Момент само, Иш. Нали не съм ви обидила, Лазарус?

— Какво? Не, ни най-малко, скъпа.

— А аз си помислих, че сте ми се разсърдили заради предложението ми.

— Глупости. Хамадриад, такова предложение не би обидило никого; не може да има по-добър комплимент от него. Но то ме смути. А сега се усмихни и ме целуни за лека нощ и утре ела пак, ако искаш. Целунете ме всички, деца, на никого не се сърдя. Айра, можеш да поостанеш малко, ако искаш.