Достатъчно време за любов [bg]

— Лазарус, вие сте несправедлив към двете жени. И неочаквано тъп.

— Защо?

— Наблюдавах ги внимателно. Мисля, че и двете ви обичат. И не ми обяснявайте какво значи тази дума — аз не съм Галахад.

— Но… това е безумие!

— Няма да споря — вие сте най-големия експерт в Галактиката по безумията. Жените невинаги се продават, случва се и да се влюбят… по най-странни причини. Ако е уместно да се използва думата „причини“. Да, вие сте грозен, егоистичен, егоцентричен, груб…

— Знам!

— … за мен. Но жените не ги интересува как изглежда мъжът, а вие се държите удивително нежно с тях. Забелязах го. Вие казахте, че всичките малки курви на Марс са обичали слепеца.

— Някои от тях не бяха толкова малки. Голямата Ан беше по-едра и по-тежка от мен.

— Не се опитвайте да се измъкнете от темата. А защо са го обичали? Не се мъчете да отговаряте — защо жената обича един мъж или обратното може да бъде разбрано само ако се преживее, но обяснението във всички случаи ще бъде незадоволително. Лазарус, когато вие приключите с подмладяването и дойде краят на нашия облог „Шехерезада“ — независимо от това кой ще го спечели, — отново ли ще заминете някъде далеч?

Лазарус се замисли и отвърна:

— Предполагам, че да. Айра, тази вила и градината, и поточето, които ти ми предостави, са прекрасни; когато ми се случи да се спусна до града, съм истински щастлив да се върна. Но това е само място за почивка; няма да остана тук. Когато дивите гъски ме призоват, ще потегля. — Лазарус беше тъжен. — Но не знам накъде — не искам да поемам по пътища, по които вече съм вървял. Надявам се, че Минерва ще ми подскаже нещо ново, когато дойде време да си вървя.

Айра се изправи.

— Лазарус, ако не бяхте толкова глупаво подозрителен, можехте да доставите малко радост на двете жени и да им оставите по един наследник за спомен. Нямаше да ви коства много усилия.

— Никакви деца! Аз не изоставям деца, нито пък бременни жени.

— Моля да ме извините. Аз ще осиновя всяко дете, заченато от вас, докато е още в утробата. Да наредя ли Минерва да документира твърдението ми?

— Аз сам мога да издържам децата си! Винаги!

— Минерва, документирай тези думи!

— Изпълнено е, Айра.

— Благодаря ти, най-прекрасна Малка заядливке. По същото време утре, Лазарус?

— Предполагам, че да. Ще предадеш ли на Хамадриад също да дойде? Кажи й, че съм помолил. Не искам детето да го боли.

— Разбира се, дядка.