Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Робърт Хайнлайн
Достатъчно време за любов
История на бъдещето #24
На Бил и Люси
Тази книга е литературно произведение. Имената, героите, местата на действие и събитията са продукт на авторовото въображение или са използвани фиктивно. Всякакви прилики с реални лица, живи или мъртви, както и с бизнес организации, събития или местности, са абсолютни съвпадения.
Достатъчно време за любов
Животопис на Старейшината на Семействата Хауард (Удроу Уилсън Смит; Ърнест Гибънс; капитан Аарон Шефилд; Лазарус Лонг; Щастливия Шемет; Негова ясност Серафин Младши, Главния Върховен жрец на Единия Бог във всичките Негови проявления и арбитър на Земята и Небесата; затворник № 83М2742; г-н Джастис Ленокс; ефрейтор Тед Бронсън; д-р Лейф Хюбърт; и други), най-възрастния член на човешката раса. Мемоарите се базират както върху думите на самия Старейшина, записани на различни места в различни времена и най-вече в клиниката за подмладяване „Хауард“ и в правителствения дворец в Нови Рим на Секундус през 2053 година след Великата диаспора (4272 година по григорианския календар на Старата Тера), така и върху писма и описания на очевидци, събрани, подредени, внимателно сверени, преработени и съгласувани (доколкото е възможно) с официалната история и спомените на съвременниците от почетния архивар на Хауард, под ръководството на настоятелството на фондацията „Хауард“. Резултатът е от уникално историческо значение въпреки решението на архиваря да остави вътре очевидни лъжи, самоизтъкващи се твърдения и многобройни аморални анекдоти, които не са подходящи за млади хора.
Интродукция1
За писането на исторически трудове
Отношението на историята към истината е същото като това на теологията към религията, т.е. никакво.