Достатъчно време за любов [bg]

— Наистина си сладур… Нищо, че не можеш да си спомниш имената на децата ми. Така ме развесели, тате, направо съм щастлива.

— Не си ми викала „тате“ от ох… петдесет или шейсет години.

— Защото не обичаш близостта с децата си, докато те израстват. Аз също. Но покрай тази история те почувствах по-близък. Край, млъквам, утре сутринта ще бъда там по-рано. Това ли е всичко?

— Момент само. Забравих да попитам къде си. Ако си вкъщи…

— Не съм. Реших да се изкъпя с Галахад и Ищар. Ти току-що прекъсна великолепния масаж, който те ми правеха.

— Извинявай. Щом си все още в двореца, по-добре си остани тук, за да можеш да се качиш горе рано утре сутринта. Помоли ги да преспиш при тях, а ако не става, ела при мен, ще измислим нещо.

— Не се безпокой за мен, Айра. Ако те имат безсрамието да ме изгонят, Минерва ще ми намери легло. Изглежда, единственото легло, в което не мога да попадна, е това на Лазарус… може би вече имам нужда от подмладяване.

Pro tem председателят се забави с отговора:

— Хамадриад… ти сериозно ли си решила да имаш деца от него?

— Това е моя лична работа, сър.

— Извинявай. Хм… Обичаят за лична свобода не ми забранява да ти кажа — смятам, че идеята ти е много добра. Ако пожелаеш, мога да ти съдействам.

Хамадриад погледна към Ищар и разпери ръце, сякаш питайки: „Какво да правя?“, а после отговори:

— Отказът му беше доста категоричен, сър.

— Позволи ми да ти поясня каква е мъжката гледна точка, дъще. Мъжът често отказва подобни предложения, дори и да иска да ги приеме — той предпочита да знае мотивите на жената и да е сигурен, че тя е искрена. В по-късен момент може и да приеме. Но не трябва да се пришпорва — това няма да свърши работа. Но ако наистина го искаш — не протакай. Ти си очарователна жена, вярвам в теб.