![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Оказа се, че той помни всяка от тях — изреди имената им. Минерва, скъпа, има голяма разлика между ослепял човек и такъв, който си е сляп по рождение. Веселяка бе виждал дъга и можеше да си я представи във всеки момент. И никога не бе преставал да „вижда“, но след ослепяването „виждаше“ само прекрасното. Разбрах го още там, на Марс, когато — не се смейте — той ми заяви, че съм красив като теб, Галахад. Каза ми, че може да си представи как изглеждам по гласа ми, и направи съответното описание. Имах благоприличието да му кажа, че ме ласкае, но си премълчах, когато ме зауверява, че съм твърде скромен — въпреки че никога не съм бил красив, а скромността никога не е била сред пороците ми.
Веселяка смяташе, че и всичките момичета са красавици — за една от тях това твърдение беше истина, а за още няколко се доближаваше до истината.
Той ме попита какво става с Олга и добави:
— Боже, каква малка красавица беше!
Но Олга, скъпи роднини, не беше красива, а грозна. Лице като буца кал, фигура като чувал… само на такава дупка като Марс вървеше. Но гласът й беше мек и топъл и беше една такава нежна… Новите клиенти я избираха само в претоварени вечери, когато всички останали момичета бяха заети, но след като прекараха веднъж с нея, започваха да я търсят всеки следващ път. Запомнете го от мен, скъпи мои: ако жената разчита само на красота, може да вкара в леглото мъж само веднъж; втори път няма да се получи, освен ако мъжът не е прекалено млад или прекалено глупав.
— Какво е необходимо за втори път, дядо? — попита Хамадриад. — Техника? Контрол над мускулите?
— Някакви оплаквания ли имаш, скъпа?
— Ами… не.
— Значи ти самата знаеш отговора и се майтапиш с мен. Нито едно от двете. Способността да се направи един мъж щастлив е качество по-скоро духовно, отколкото физическо. Олга го притежаваше.
Казах на Веселяка, че Олга се е омъжила веднага след заминаването му, щастлива е и доколкото съм чул, има три деца… Което си беше лъжа, защото тя загина при нещастен случай. Момичетата много плакаха, аз също се чувствах зле и затворихме заведението за четири дни. Но аз не можех да разкажа на Веселяка тези неща. Именно Олга беше една от тези, които първи му се притекли на помощ, които са го измили, обръснали и са му дали мои дрехи, докато съм спял.
Всъщност всички се грижеха майчински за него и никога не се караха помежду си по този повод. С историята за Веселяка изобщо не съм се отклонил от темата, продължаваме да си говорим за любовта. Някой иска ли сега да вземе думата?
— Значи той е обичал всички тях? — обади се Галахад. — Това ли искате да кажете?
— Не, синко, той не обичаше нито една от тях. Харесваше ги, да, но ги изостави без никакво колебание.
— Значи искате да кажете, че те са обичали него?
— Именно. И ако схванете разликата между неговите чувства към тях и техните към него, ще загреете за какво става въпрос.
— Майчинска любов — изрече Айра, и добави недоволно: — Лазарус, вие се опитвате да ни намекнете, че освен „майчинската любов“ други видове любов няма. Човече, да не сте откачили?
— Възможно е. Но не чак дотам. Казах само, че са се грижили майчински за него. Изобщо не съм споменавал за „майчинска любов“.
— Уф… да не е спал с всички тях?
— Не се учудвай, Айра. Никога не се опитах да го разбера. Във всеки случай — не е съществено.
— Айра — обърна се Хамадриад към баща си, — „майчинската любов“ няма нищо общо тук; често тя е просто чувство за дълг. Изкушавала съм се от мисълта дали да не удавя двама от моите пикльовци — не можеш да си представиш какви малки демони бяха.
— Дъще, всичките ти отрочета бяха очарователни деца.
— Как ли пък не! Майките са длъжни при всички случаи да се грижат за децата си, за да не израснат от тях чудовища. Какво мислиш за сина ми Гордън като малък?