Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Хамадриад се задави с напитката си.
— Не, разбира се!
— Минерва знае — обади се Галахад.
— Разбира се, че знае, нали обсъдих всичко с нея. Но… накара ме да се зачудя. Минерва?
— Слушам те, Ищар — незабавно отговори компютърът. — Айра си тръгва, Лазарус си е вкъщи. Няма проблеми.
— Благодаря ти, скъпа. Минерва, може ли по някакъв начин Лазарус да разбере за Хамадриад и мен? Че сме бременни и как и защо се е случило?
— Не е говорил по въпроса, а и никой в негово присъствие не е споменавал. Според данните, с които разполагам, вероятността да се досети е не по-голяма от едно на хиляда.
— А Айра?
— Под едно на десет хиляди. Ищар, когато Айра ми нареди да ти помагам и да отделя за теб част от паметта си, той ме програмира така, че всяка следваща програма просто ще изтрие твоята област. Тоест не е възможно той да проникне във файловете на твоята лична памет; аз също не мога да се самопрограмирам така, че да са ми достъпни.
— Това твърдиш ти, Минерва. Но аз не разбирам нищо от компютри.
— Затова пък аз разбирам — изрече с удоволствие Минерва. — Може да се каже, че съм професионалист в областта на компютрите. Не се безпокой, скъпа, твоите тайни са на сигурно място в мен. Лазарус току-що поиска лека вечеря. След нея възнамерява да ляга да спи.
— Добре. Дръж ме в течение — какво ще яде, колко ще изяде, кога ще си легне. И ме уведоми, ако се събуди. Когато човек се събуди сам през нощта, е най-уязвим; трябва да съм готова да реагирам бързо. Но ти го знаеш.
— Ще наблюдавам мозъчните му вълни, Ищар. Ще разполагаш с от две до пет минути — освен ако Ел Диабло не скочи върху стомаха му.
— Тази проклета котка. Но подобни събуждания не потискат Старейшината; безпокоят ме самоубийствените му кошмари. Вече инсценирах едно произшествие за отвличане на вниманието, но не мога да подпалвам вилата за втори път.
— Този месец Лазарус не е имал подобни кошмари, Ищар. Аз вече знам как изглеждат вълните в такъв случай и ще съм нащрек.
— Знам, скъпа. Но ми се иска да науча от кои събития в миналото му произтича кошмарът — може би ще успеем да изтрием спомените му за тях.
— Иш — вметна Галахад, — ако продължаваш така да човъркаш из паметта му, можеш да изтриеш всичко, от което се интересува Айра.
— Но и да спася пациента. Ти си гледай търкането на гърба, скъпи, остави деликатната работа на мен и Минерва. Нещо друго, Минерва?
— Не. Всъщност да — Айра ми каза да намеря Хамадриад; иска да говори с нея. Ще приеме ли разговора тя?
— Разбира се! — Хамадриад се обърна настрани. — Нека да говори чрез теб, не мога да отида до телефона, гола съм.
— Хамадриад?
— Да, Айра?
— Съобщение за теб. Бъди любезна със стареца и продължавай да идваш във вилата, става ли? И най-добре се качвай рано и закусвай с него.
— А сигурен ли си, че той иска да ме види?
— Иска. Как да не иска, след като ти така го смути. Какво те е прихванало, Хам? Това съобщение е негова идея, не моя. Иска да е сигурен, че не те е засегнал.
Тя въздъхна с облекчение.
— Как ще съм обидена, след като ми позволява да остана? Татко, вече ти казах, че ще му отделя толкова време, колкото той пожелае. Държа на думите си. Даже казах на управителката си, че може да изкупи моя дял на дългосрочен кредит. Ето колко съм сериозна.
— Така ли? Много се радвам. Ако се решиш, тогава аз — тоест правителството — ще поемем разходите ти, докато се грижиш за Старейшината. Ще разполагаш с неограничен кредит за всички нужди, свързани с него. Само трябва да уведомим Минерва.
— Благодаря ви, сър, но не очаквам да имам нужда от помощта ви — освен ако не омръзна на дядката и не реша да инвестирам в нещо ново. Но бизнесът ми просперира, и може да реша да поработя с Присила още няколко години. Напълно просперира… мисля, че състоянието ми е по-голямо от твоето. Личното ти, имам предвид…
— Не ставай глупава, скъпа; като редови гражданин аз съм просто бедняк… но намирайки се на такъв пост, мога да конфискувам състоянието ти само като кажа една дума на Минерва и никой няма да се осмели да го оспори.
— Само че никога няма да го направиш… Ти си такъв сладур, Айра!
— Ха!