Достатъчно време за любов [bg]

— Как е станало това, Лазарус? При положение че той е събирал от клиентите ви и подаяния?

— Айра, нима трябва да мисля и вместо теб? Впрочем не, с това се занимава Минерва. Вероятно не си се замислял кое носи печалбата в подобен род заведения. Източниците на приходи са три: барът, кухнята и момичетата. Никаква дрога — тя само пречи на трите основни източника на печалба. Ако някой от клиентите имаше дрога и аз разберях това — например когато запали цигара, веднага го изкарвах и го пращах да си върви по пътя — към китайския квартал.

Кухнята обслужваше момичетата — по стаите и в столовата, по желание. Освен това работеше цяла нощ за посетителите и носеше доход — основно поради поръчките, които даваха девойките. Барът също работеше на печалба, след като уволних един барман „с три ръце“. Момичетата плащаха определена сума за всеки клиент — ако той останеше през нощта, сумата се утрояваше, а всичко отгоре оставяха за себе си. Понякога те надуваха цената, но аз си затварях очите — бях им дал пълна свобода, само ако някоя започнеше да прекалява, разговарях с нея. Никакви особени проблеми нямах — те бяха истински дами, пък и за да ги контролирам напълно, трябваше да имам очи и на тила.

Имаше и оплаквания за откраднати от клиентите пари, но само за един от случаите установих, че е виновно момиче — просто прекъснах договора й и я пуснах да си ходи. Обикновено клиентите бяха съжалили, че са дали твърде много пари, и се опитваха да си ги върнат. Но аз предвидливо бях сложил микрофони в стаите и ако се наложеше, се притичвах на помощ. Подобни типове моментално изхвърчаха навън.

— Дядо, а не попадаше ли на прекалено едри, за да бъдат изхвърлени?

— Ни най-малко, Галахад. В една битка размерите нямат никакво значение… пък и аз винаги бях въоръжен — за всеки случай. Ако ми се наложеше да се справя с някого, аз се справях, независимо от средствата, които се налагаше да прилагам. Ако ритнеш някого по чатала без предупреждение, спокойно ще можеш да го изхвърлиш, независимо кой е той.

Недей да правиш такава физиономия, Хамадрага, баща ти ме уверяваше, че трудно мога да те шокирам. Но аз ви разказвах за Веселяка и за това как той заработваше пари за нас, без да пренебрегва и себе си.

В такъв тип заведения по границата обикновеният посетител влиза, взима си напитка, разглежда момичетата, поръчва напитка на тази, която си е харесал, отиват в стаята й, вършат си работата, после той си тръгва. Обикновено това става за трийсет минути, печалбата за заведението е минимална.

Така беше преди да се появи Веселяка. А след пристигането му събитията протичаха по следния начин: купува посетителят напитка за себе си и за момичето и отиват в стаята. Когато се върнат, слепецът пее „Франки и Джони“ или „Когато работникът с вагонетката срещна братовчедката“43 — усмихва се и реди куплет след куплет. Посетителят сяда, изслушва песента до края, после пита Веселяка дали не знае „Черни очи“. Той, естествено, я знае, но не си казва, а моли клиента да му даде текста и да изтананика мелодията и обещава, че ще види какво може да направи по въпроса.