Шестото покварено дете [bg]

– Какво е пишело в писмото?

Пул облиза устни:

– „ТАТКО, ПРОСТИ МИ.“

Наш се отдръпна рязко назад, все едно изчезна в плюшената седалка.

Пул не искаше да продължава, но чувстваше, че трябва да го стори:

– Ако Портър е искал да убие теб, Клеър или когото и да било друг от първите отзовали се, вирусът би бил перфектният способ. А като го припише на Бишъп, работата направо заспива. Ако прикрива нещо, нещо голямо, може да не иска да оставя живи потенциални свидетели.

– Какво би могъл да прикрива?

– Доста хора са умрели покрай него.

Наш изпръхтя подигравателно:

– Та той е детектив от отдел „Убийства“! Все едно да кажеш, че около продавача на стари коли има прекалено много трошки.

– Хилбърн е умрял при подозрителни обстоятелства преди шест години. Точно преди първата жертва на У4М.

– Обикновено съвпа…

– Знаеш, че не вярвам в подобни неща.

– Както и Сам. И той никога не би наранил умишлено Клеър или мен. Абсурд.

– Работех по един случай преди осем години – каза Пул. – Ченге от Синсинати на име Бен Прийс. Човекът работеше в полицията почти петнайсет години, беше спечелил повече почетни грамоти от половината си екип. Лесно би могъл да стане капитан, но искаше да остане в отдела за нравствени престъпления. Казваше, че вършел повече добро там. „Вътрешни разследвания“ получиха оплакване от отдел „Наркотици“ – Прийс бил забелязан в съмнителна част на града в три сутринта. Тайно следял същия дилър, който от отдела били набелязали. Нямало причина полицай от „Нравствения“ да е там в толкова ранен час. Не го приближили, просто щракнали една-две снимки и предали информацията на „Вътрешни разследвания“. Открили въпросния дилър мъртъв след седмица – свръхдоза хероин. Знаеш как действат „Вътрешни“ – веднага сложили проследяващо устройство на личния автомобил на Прийс. Сдобили се и с разрешение да подслушват джиесема му. Забелязали нещо странно – три или четири нощи в седмицата Прийс излизал навън, но оставял мобилния си вкъщи – данните от джипиеса на колата му не съвпадали с тези от телефона. Започнали да го следят и установили, че извършва тайно наблюдение над хора, които нямали нищо общо с работата му, също като онзи дилър. „Вътрешните“ почнали да ровят, сложили шпионски програми на служебния и на домашния му компютър. Оказало се, че компютърът на бюрото му преди няколко години принадлежал на полицай от отдел „Наркотици“ и когато IT отделът разпределил машината на друг служител, не форматирали харддиска, както е по протокол, а просто създали нов потребителски акаунт. Не е било лесно, освен ако не знаеш къде да търсиш, а Прийс очевидно знаел. Предишният собственик на компютъра използвал програма, наречена „PassVault“, за да съхранява паролите си, така че когато Прийс се логвал като него, получавал достъп до всичките му акаунти, включително и до базата данни, която ползвал в отдел „Наркотици“. Като проверили влизанията, разбрали как Прийс получава сведенията си. Междувременно успели да свържат с него шест други убийства, станали почти три години по-рано. Доста зает е бил. „Вътрешните“ го оставили да действа, но тихомълком подготвяли материал за дело. Открили още две убийства – едното в Индиана, другото в Западна Вирджиния. Тогава включиха и мен. Свързах още три жертви с него – всичките ченгета. Лоши ченгета, между другото – установихме това после, обаче корумпирани или не, знаехме, че ги е убил. Беше си покрил следите, но ти е известно, че няма значение колко дълго метеш пода – някои отпечатъци са упорити. Когато най-накрая го обвинихме, имахме доказателства за четиринайсет негови убийства, плюс още три, за които нямахме достатъчно доказателства. Призна си всичко, даже не поиска профсъюзен представител. Не се наложи да му извиваме ръцете. Беше облекчен. Каза, че искал да спре, но не можел. И че се надява вече да спи като хората. След това ни разказа за партньора си.