Шестото покварено дете [bg]

– За партньора си?

– Да. Твърдеше, че партньорът му знаел какви ги върши, бил се досетил още преди година, затова му плащал да си държи устата затворена. Партньорът му беше диабетик. Прийс призна, че е подменил една от ампулите му с инсулин с такава с физиологичен разтвор. Каза, че сега, щом истината е излязла на бял свят, няма нужда партньорът му да умира.

Без да го поглежда в очите, Наш каза:

– Сам никога не би ме наранил. Нито мен, нито Клеър, нито когото и да било. Далеч си от истината.

– Партньорът на Прийс бе негов братовчед… член на семейството – отвърна Пул. – Личностите, които сме на публично място, не са същите като онези, които сме при закрити врата. Възмездителите, които прибягват до саморазправа, се раждат заради разочарованието от системата. Всяка от жертвите на У4М е била замесена в някаква престъпна дейност. Не може да отречем това. Кой би имал по-силен мотив? Дете, уловено в капана на системата на приемните домове, или детектив, който е виждал доста от лошите да си тръгват свободни и ненаказани?

Наш затвори очи и се облегна на седалката.

– Чарлстън.

– Какво?

– Без значение дали вярваш на Бишъп, или на Сам, и двете теории водят към Чарлстън – отвърна Наш. – Помоли ме да бъда обективен. Ето, обективен съм. Бишъп ни сочи към Чарлстън, а Сам може да иска да не знаем за нещо, което се е случило там. Нямам нищо против да поровим в тази посока, ако така ще сложим край на цялата тази каша.

Той извади телефона от джоба си и набра Клеър. Включи се гласовата поща. Зае се да пише съобщение.