Шестото покварено дете [bg]

– Този беше любимият на Артър – каза Емъри. – Това е „Бомбардиър Глобал 5000“. Тежкарски и много бърз. Има още няколко в Чикаго, но предпочитам този.

Портър се опита да си представи свят, в който човек било то възрастен, или тийнейджър – има на разположение няколко реактивни самолета, които чакат в готовност. Подобна реалност бе толкова далеч от неговата – един автомобил и тесен апартамент, – че дори въображението му отказа да се задейства. Никога нямаше да разбере как това момиче успява да не се главозамае.

– Ще оставя колата тук, за да ти е подръка – продължи Емъри. – Джипиесът е изключен. Номерата са регистрирани на една от офшорките на Артър. Никой няма да я търси, а и дори да го сторят, няма да я открият.

– А ти как ще се прибереш?

Тя кимна към отворената порта на хангара.

– Охранителите ми караха зад нас.

Наистина зад тях беше спрял друг джип, от чийто ауспух излизаше пушек. Вътре имаше поне двама души.

– Не знаят кого съм качила. Казах им да тръгнат две минути след мен, за да не те видят. – Емъри отново се извърна към самолета. – Зареден е догоре, а екипажът е инструктиран да те отведе където пожелаеш. Името ти няма да фигурира никъде, а те ще предадат летателния план точно преди излитане. Предположих, че ще е по-добре, ако кажеш къде отиваш направо на тях, а не на мен. Така, ако някой ме попита, ще им отговоря чистосърдечно, че нямам представа. Когато екипажът научи местоназначението, ще разпоредят при пристигане да те чака друг автомобил като този – непроследим. – Тя захапа игриво долната си устна. – Оказа се, че имало хора, които предлагат услуги като тази. Кой да знае?

– Предполагам, Артър е знаел.

– Предполагам, че си прав. Така че, където и да кацнете, ще те очакват. Ако трябва да отидете още някъде, ще те закарат. – Гласът ѝ секна, сякаш претегляше следващите си думи. – Аз… аз се обадих на един от моите адвокати, след като ми звънна, само за да преценя какво мога и какво не мога да сторя. Надявам се, че ме разбираш.

Портър наистина разбираше.

– Радвам се.

– Казаха ми, че тъй като не си обвинен официално в нищо, технически не нарушавам нито един закон. Дори и да те обвинят, мога да изчакам до четири часа, преди да се обадя в полицията и да им съобщя какво знам. Според адвоката ми това е „приемлив интервал“. – Тя нарисува кавичките във въздуха. – Така че, ако ти повдигнат обвинения, ще им кажа, че си ме помолил да ползваш за един от моите самолети. Ще им кажа истината – че нямам идея къде си отишъл. Не знам колко ще им отнеме, за да съберат две и две, но да знаеш, че времето ти тече. Настъпи ли този момент, не съм сигурна, че и автомобилите вече ще са безопасни. Може да помислиш дали да не зарежеш на някой паркинг колата, която моите хора ще оставят за теб, и да потърсиш нещо друго, за да си спечелиш още малко време… сещаш се – ако се стигне дотам.