![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Прекрасно!
Клеър затвори, откри стълбището и отвори тежката врата. Прескачаше през две стъпала и бързо стигна до горното ниво. Когато бутна вратата, откри, че е заключена.
Нямаше време да се занимава с глупости.
Блъска по вратата почти минута, но никой не отговори.
Върна се на стълбището и се изкачи още едно ниво нагоре. И тази врата беше заключена.
В бързането си да извади телефона си едва не го изтърва на земята.
Нямаше сигнал.
Мамицата му! И още веднъж мамка му!
Светлината угасна.
Ръката, която се пресегна към нея, беше бърза, силна и безшумна. Клеър дори не осъзна, че има някой зад гърба ѝ, докато спринцовката не се заби във врата ѝ.
49.
Дневник
От прозореца на спалнята си наблюдавах как Теган, Кристина и Либи отпътуват. Уелдърман и Стокс бяха пристигнали малко след единайсет тази вечер и както обикновено, не влязоха в къщата. Уелдърман наду клаксона два пъти, а Стокс слезе от колата, за да пуши. Наложи се да изчакат около пет минути, докато момичетата излязат и се качат на задната седалка. Либи погледна към моя прозорец и като ме видя, се усмихна, но не успя да прикрие страха и несигурността в очите си.
Изглеждаше прекрасно. Теган и Кристина се бяха по-занимавали с нея след вечеря – бяха организирали цял празник с контене и глезене при закрити врата. Чуваха се смехове и нервни кикотения, приглушени въпроси и още по-тихи отговори. Бяха я облекли в нещо лъскаво, черно и прилепнало, което се спускаше от раменете ѝ на тънки презрамки и спираше, за да разкрие около половината от бедрата ѝ. Обувките ѝ бяха с доста високи токчета и по начина, по който извървя пътя от къщата до автомобила, можех да кажа със сигурност, че усещането е напълно ново за нея. Едната ѝ ръка бе сграбчила рамото на Кристина и при всяко препъване бликваше нова порция нервен смях. Бяха я гримирали – не само лицето, но и за да прикрият зарастващите белези. Те бяха изчезнали под тънък слой пудра, течност, гел или какаото там момичетата крият от любопитните очи на момчетата. Бяха сресали косата ѝ на една страна и тя падаше свободно върху рамото ѝ от другата.
Теган и Кристина бяха също толкова красиви, облечени с рокли, които не бях виждал досега. Но докато Кристина крачеше до Либи и ѝ помагаше да върви, Теган бе изостанала, а очите ѝ следяха двете момичета. Не можех да спра да си мисля за предишната нощ, когато ни бе забелязала с Либи да се държим за ръце.
Не след дълго колата изчезна. Буцата в стомаха ми ставаше все по-грамадна, докато светлината на стоповете се стапяше в мрака.
– Добитък на заколение – обади се Пол. През изминалите няколко дни бе доста мълчалив. Исках си предишния Пол. Когато се върнахме от хамбара, му разказах за камиона и за плановете на Винсънт да го поправи. За обещанието на момичетата да намерят пари. Но нищо не извика отново усмивката на лицето му.
– Мисля, че Теган те харесва – отвърнах аз, без да съм сигурен какво точно се предполага да кажа.
Пол изсумтя.
– Изобщо не ме харесва. Харесва теб. Либи харесва теб. Кристина е с Винсънт. Мамка му, дори Невестулката си има Хлапето, в случай че решат да залитнат в тази посока, ако евентуално един ден пораснат. Както обикновено, аз си нямам никого. Малкият Пол, отново сам-самичък на света. Може би ще си пробвам късмета с Финики. Не е кой знае колко зле. Защо пък да не пробвам нещо в стил „мисис Робинсън“, нищо че е стара? Поне има къща и изкарва парички, сладкото мамче. Всеки се нуждае от малко любов.
– Може ли да видя какво рисуваш?
Той размисли, сетне завъртя скицника към мен. Беше Теган. Гола и съблазнително усмихната. Беше я изобразил как виси от тавана, окачена на въже, а връхчетата на пръстите ѝ се люлееха сантиметри над нещо, което приличаше на гигантска месомелачка. Искаше ми се да му кажа, че зърната ѝ са по-малки, отколкото ги бе нарисувал, но бях сигурен, че това едва ли ще го разведри.
– Наричам го „Мелачката на Мъжемелачката“.
– Това е, хм…
Изчервих се.
Пол, изглежда, го прие като комплимент.
– Искаш ли да ти нарисувам Либи?
– Като… това ли?
Той обърна чиста страница.
– Не, не така. Нещо яко. С вкус. Но гола. Трябва да е гола.
Обмислих предложението, след което поклатих глава:
– Не, благодаря.
– „Не, благодаря“ – повтори той подигравателно. Зае се да скицира и след не повече от минута видях контурите на рисунката – Либи на легло с омачкани чаршафи, поставила пръст върху устните си, а другата ѝ ръка…