![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Тя, изглежда, леко се смути от думите си и извърна очи.
Портър се облегна назад и се отпусна за секунда, за да си поеме въздух и да огледа красивото младо момиче на предната седалка.
– Задължен съм ти невероятно много за всичко, Емъри. Ти си най-силният човек, която познавам.
Тя се усмихна:
– Никога няма да ми дължиш нищо. Нито сега, нито когато и да било.
Портър разбираше какви жертви е направила тя и през какво ѝ се е наложило да премине повече от всеки друг.
Проследи я с поглед как слиза от джипа и се затичва към колата, която я чакаше на пистата. Докато той слезе с раницата в ръка, стигне до стълбичката на бомбардиъра и се вмъкне в утробата му, Емъри и бодигардовете ѝ бяха изчезнали.
52.
Дневник
Либи отказа да говори с мен, когато се върна. Бях заспал в коридора, облегнал гръб на вратата на нейната стая, и не се събудих, докато не чух момичетата да се качват крадешком по стълбите. Очите ми рязко се отвориха и видях как трите стояха и ме зяпаха.
– Мърдай – заповяда Теган.
Потърсих Либи с поглед.
– Добре ли си?
Тя се извърна и закрачи по коридора към тоалетната, влезе вътре и затръшна вратата.
Изправих се и понечих да я последвам, но Теган ми препречи пътя.
– Остави я на мира засега. Може да я видиш утре сутрин, но в никакъв случай не ѝ задавай въпроси за тази нощ. Никога не я питай нищо за тази нощ, разбра ли ме?
Кимнах, но не разбирах. Исках да зная. Исках да ѝ помогна.
Теган тръгна след Либи. След леко почукване беше допусната да влезе. Двамата с Кристина останахме сами в коридора. Тя бръкна в дамската си чантичка и извади навити на руло банкноти.
– Тук са триста и петдесет долара. Дай ги на Винс. Кажи му, че ще осигурим остатъка следващия път.
Преди да кажа каквото и да било, тя тикна парите в ръката ми и на свой ред се шмугна в тоалетната. Дори трите да са си говорили нещо, не можех да ги чуя. Колкото и да ми се искаше да долепя ухо до онази врата, не го сторих. Казах си, че ако Либи желае, сама ще повдигне въпроса, когато е готова.
Вратата на Винсънт беше заключена. Когато почуках, не отговори.
53.
Пул
Ден пети, 16:01
Пул и Наш зарязаха джипа в задръстването и взеха на бегом оставащото до управлението разстояние. Повечето служители все още бяха навън по тротоарите. Някои бяха влезли в кафенетата и ресторантите наблизо, за да се постоплят. Момчетата от специалните части охраняваха входовете и минаха почти четирийсет минути, преди да им позволят да влязат.
И двете стаи за разпити бяха празни.
Бишъп и Портър бяха изчезнали.
Стените, подовете, мебелировката – всичко бе подгизнало. Написаното върху дъската на Портър беше нечетимо. Пул едва се удържа да не пробие с юмрук дупка в стената, докато Наш разговаряше с капитана си в коридора.
Пул влезе в стаята за наблюдение. Оборудването беше съсипано. Беше станало късо съединение. Надяваше се поне да успее да види на запис минутите преди бягството на двамата. Това беше затворена система, за разлика от системата за сигурност на зданието, доказала, че е безполезна. От информацията, което успяха да съберат парче по парче, излизаше, че някой е хакнал сградата. Също както в случаите с видеозаписите в „Монтехю Лабс“, затвора в Ню Орлиънс и хотел „Лангам“, някой беше задействал вирус, който бе разбъркал всичко – индикацията за дата и час, записи, всичко. Всичко беше безполезно. След това бяха отключили всички електронни ключалки и бяха задействали противопожарната система, за да си осигурят прикритие. Пул не се съмняваше, че който и да е сторил това, целта му е била да освободи Бишъп, Портър или и двамата. Камерите за наблюдение в „Строгър“ също бяха извадени от строя. От същия извършител. Или поне така предполагаха.
И не ставаше въпрос само за организиране на бягство, а и за създаване на хаос. Трябваше да се съсредоточи. Всички трупове. Всички свързани помежду си.
Бишъп. Портър. Двамата.
Нито един?
Мисълта изникна изневиделица в главата му. Беше като шепот.
„Съсредоточи се!“
Като отваряше и затваряше чекмеджетата, попадна на бележник. Притвори очи, пое си дълбоко въздух и опита да се успокои. Представи си Портър, застанал пред дъската с уликите, така, както го бе видял за последно. Съсредоточи се върху този образ и постепенно започна да възстановява по памет написаното и да го нанася върху хартията точно както бе го подредил Портър. Отне му само няколко минути.
ЕЗЕРО / КЪЩА / СИМПСЪНВИЛ, Южна Каролина