Нови римски разкази [bg]

Сервираха ни първото - талиателе; той погълна първата огромна хапка и продължи с ликуващото си, коварно бърборене, все едно има машинка в устата:

- Бресаноне, хубаво време... ти, братле, ти към Нела се отнесе доста зле... позволи ми да ти го напомня... като истински римски побойник, какъвто си... наистина много лошо.

Профъфлих с пълна уста:

- Нела ли... че кой я познава?

Той прихна:

- Не, драги мой, не, не се прави на скромен, с мен това не върви... ти си недосегаем, това си ти... онова момиче беше съкровище: руса със сини очи, великолепно тяло... а ти, драги, след като си беше настроил мерника, както се изразяваше Москито, и след като я уцели право в сърцето, я заряза, захвърли я на произвола... дори Модуньо каза, че си бил голям негодник.

- А кой е Модуньо? И освен това внимавай как говориш - прекъснах го с надежда да се скараме.

Да бе, той знаеше две и двеста:

- Да, голям негодник, това си ти, мамка му!

Изсмя се, наля си пълна чаша вино, изпразни я на един дъх и после се нахвърли върху агнешкото, сервирано от старателния келнер точно под носа му.

- Естествено, имаше Пина, друга красавица, брюнетка, а и кой знае още колко лъжеше... но Нела не заслужаваше тази гавра... тя от отчаяние търсеше смъртта, нагълта се със сънотворни... но се спаси и после тръгна с онзи, другия, как се казваше... а, да, лейтенант Теситоре.

- Те ситоре? Никога не съм го чувал.

- Именно Теситоре, странен тип, наистина странен. Вие двамата, ти и Теситоре, почти се бяхте сбили за Нела. Една вечер покрай реката беше влажно, ръмеше... наложи се да ви разтърваме. Ех-ех, Нела дърпаше от едната страна, аз от другата, после тя си тръгна с теб, прегърнати. Грешката беше твоя, палавнико. Беше започнал да я ревнуваш, затуй, че тръгна с друг, ала независимо от това ти успя да я отмъкнеш от Теситоре... С две думи, ти беше истински Дон Жуан. Знаеш ли какво каза майор Патерностро след твойто заминаване? „Добре, че си тръгна, иначе тук всички жени щяха да са негови.“

Агнешкото свърши, той отново се изсмя гръмогласно и добави, като ме потупа по гърба:

- Ще ми кажеш ли какво толкова им правеше на жените?

И аз бях свършил с агнешкото. И навярно защото сега, след като се бях наял, се чувствах посмел, реших да му споделя истината. Оттеглих се назад, за да се освободя от ръката, с която ме беше прегърнал през рамо, и започнах, като го гледах в очите:

- Хей, я зарежи това веднъж завинаги. Всяка хубава игра трае малко. Като начало никога не съм бил в Бресаноне.

- Не си бил в Бресаноне?

- Не и никога не съм познавал Москито, Модуньо, Теситоре или Патерностро.

- Какво говориш?

- Истината. Не съм Дон Жуан, макар че и на мен ми харесват жените. И никога не съм имал нито Нела, нито Пина. Накратко, не съм бил в армията, защото съм син на майка вдовица и бях освободен от служба.