Нови римски разкази [bg]

- Не, никакви песни - отвърна с жест на досада. - Пиетро, откарайте тези тримата, откъдето ги взехме... и дръж - каза на Клементина, - това е за вас, разделете си ги.

Сложи в ръката и няколко банкноти по десет хиляди, сгънати на четири.

Качихме се мълчаливо в колата. Шофьорът ни попита:

- Къде искате да ви закарам?

Като размислих, че е вече късно, отвърнах:

- На Виале Кастренсе, извън Порта Маджоре.

По целия път мълчахме. И тримата, разбира се, мислехме за банкнотите от по десет хиляди, които господинът даде на Клементина. Трябва, повтарях си, да ги разделим възможно най-скоро, но не беше уместно да го правим в присъствието на шофьора. Стигнахме Порта Маджоре вече по тъмно. Посочих на шофьора къде да спре, и слязохме. Веднага, там, под стените, наредих на Клементина:

- Сега да разделим парите... дай тука.

А тя, арогантно:

- Парите ги даде на мен.

- Да, но каза: разделете си ги!

- Аз не чух нищо.

- Ей, с две думи, без разправии, дай парите.

Опитах се да я хвана за китката, но тя мълниеносно се наведе и ме ухапа по ръката силно, с всичките зъби на голямата си уста. Изпитах неописуема болка и я оставих, като нададох вик и поднесох ръката си към устата. Клементина бързо избяга в нивите наблизо и изчезна в тъмнината.

Накратко, върнах се в бараката потиснат, уморен и в лошо настроение. Ръката ме болеше от ухапването на Клементина: зъбите и бяха достигнали костта. След като заключих вратата и запалих свещта, се строполих на леглото, без дори да откопчая акордеона. Тогава забелязах, че Джована ме гледа иззад пламъка на свещта с разширени сини очи и повдигната върху зъбите заешка устна. Попита:

- Колко ли бяха? Струва ми се, не по-малко от трийсет хиляди лири.

Идваше ми да се изсмея - и още как, трийсет хиляди! Всъщност този човек ме разори: с парите си стана причина Клементина да си изгуби ума; отсега нататък нямаше да я видим вече. Бих могъл да накарам Джована да пее. Тя имаше нежен и мелодичен, но лишен от експресия глас, а той не изразяваше нищо. Докато Клементина с нейния фалшив и горчив глас казваше толкова неща. И онзи господин и беше дал всичките тези пари, защото с гласа си тя го бе накарала да пожелае да бъде отново млад и здрав, макар и последен бедняк и скитник без дом.