Нови римски разкази [bg]

- Я, кого виждам... офицерския стол... Бресаноне.

Докато изричах всичко това, го наблюдавах и усетих, че правя грешка, но вече беше твърде късно. Можеше да е на всяка възраст между трийсет и петдесет години; имаше лице на невестулка, тясно и остро, само нос и скули, с лош жълт тен, с малки тесни очи, сплескано чело и голяма уста с виолетови устни, щръкнали уши и много къса коса, придаваща на кръглата му глава вид на млад петел, комуто още не са поникнали пера. Беше слаб, много слаб, носеше огромно сако на зелени карета от мъхест зимен плат, с подплънки на раменете и двуредно закопчаване.

Виждали ли сте как гущер дебне муха, без да помръдне, после внезапно трепва и в миг я изяжда? Така и той, със същата пъргавина се обърна при звука на гласа ми. Остави ме да си издекламирам урока и възкликна ликуващо:

- Ама, разбира се, помня те, естествено. Как си? Браво, браво, браво.

Какво значи да имаш присъствие на духа. Ако имах присъствие на духа, трябваше точно в онзи момент да се оттегля под някакъв предлог и да офейкам. Беше единственият изход. Ала свикнал бях да виждам другите затруднени; бях помислил за всичко, освен че и на мен може да ми се случи да изпадна в същото затруднение. Затуй отвърнах като глупак с половин уста:

- Ами, горе-долу. - После, повече по навик, добавих: - Ако знаеш какво преживях...

Той веднага откликна оживено:

- Да чуем, да чуем... любопитен съм да знам всичко... да седнем в някой бар... да полеем срещата.

Междувременно ме бе хванал под ръка с желязна хватка и като почти ме повдигаше от земята, ме носеше устремно към най-близкия бар на Виа дела Вите.

Докато ме теглеше, повтаряше:

- Каква хубава случайност... колко съм доволен, че те срещнах - с хладен съскащ глас, нетърпеливо: ако говореше змия, щеше да го прави с този глас.

Загледах го по-добре: за зимното сако посред лято вече споменах. Под сакото носеше кафяв панталон, силно опънат, с някоя и друга кръпка. Имаше черни обувки, съвършено лъснати, но износени, не дебелите подметки, а кожата, изтъняла и съсипана като протрито кадифе. След туй забелязах нещо, което ме накара да се смръзна: при неволно негово движение карираното сако се разтвори и се видя, че няма риза, а хвърчащ нагръдник, прикрепен към тялото с връзки. Отстрани се виждаше голото му жълтеникаво тяло, прилично на гъсеница. Накратко, клетник, по-беден и от мен, но от друга раса: аз съм весел, проникновен, лицето ми изразява сърдечност, докато той беше направо зловещ.

Влязохме в бара, той отиде направо на тезгяха, поръча два вермута, после на един дъх изстреля:

- Офицерският стол в Бресаноне, как да не си го спомням. Хубав град, Бресаноне, с хубавата река през него, хубавите улички с аркади. Освен това съвсем близо е до Болцано, още един хубав град. Бресаноне: спомняш ли си хотела „Бялото конче“, където беше голямото кафене - там ходеха всички офицери и се навъртаха също доста женички в търсене на компания? Бресаноне: с хълмовете наоколо, целите в лозя, и онова хубаво вино. Как се казваше онуй вино? А, да, вино от Терлано.