Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Методите, които използва първият император Цин за обединяването на Китай, се основават на пряка политическа власт и прилагане на легистките принципи, разработени за първи път от Шан Ян, когато Цин е само едно погранична държава. Атаката срещу съществуващите традиции и предприетото амбициозно социално инженерство граничат с тоталитаризма и предизвикват толкова яростна съпротива от страна на почти всички прослойки на населението, че династията рухва и престава да съществува само четиринадесет години след основаването си.
Династията Цин завещава сложно наследство на следващите китайски управници. От една страна, конфуцианците и традиционалистите, които попадат под ударите на владетелите на Цин, я проклинат векове наред като един от най – неморалните и деспотични режими в китайската история. Конфуцианците се връщат на власт през следващата династия Хан и се опитват да премахнат много от нововъведенията на Цин. От друга страна, използването на политическа власт от Цин успява да създаде могъщи модерни институции, които надживяват реставрацията и всъщност обуславят много важни аспекти на последващата китайска цивилизация. Макар легизмът никога да не се утвърждава като идеология в по–късния Династичен Китай, наследството му продължава да живее в институциите на китайската държава.
Политиките на първия император Цин са прокарвани от неговия велик съветник Ли Съ, който организира заговор за дискредитирането на своя състудент, легисткия идеолог Хан Фей, и го докарва до самоубийство. С идването си на власт един от първите актове на новите държавни строители е да разделят империята на двустепенна административна структура с тридесет и шест командорства (области), които от своя страна са разделени на префектури. Управителите на командорствата и префектите са назначавани от императора от неговата столица Сянян и тяхното предназначение е да отнемат властта на местните патримониални елити. Вече отслабената феодална аристокрация е атакувана директно и се говори, че 120 000 семейства от цялата страна са изселени насилствено и са настанени в един квартал в близост до столицата, където да могат да бъдат държани под строго наблюдение. На този ранен етап в историята на човечеството е трудно да се намерят много прецеденти за такъв тип използване на концентрирана политическа сила, което показва колко далеч е еволюирал Китай от племенното общество.
Конфуцианските длъжностни лица, наследени от император Цин, оказват съпротива срещу държавната централизация и през 213 г.пр.Хр. съветват императора да рефеодализира държавата – ход, който неслучайно им предоставя нова властова база в провинцията. Ли Съ разбира, че това ще подкопае проекта за държавно строителство:
Ако тези условия не бъдат забранени, императорската власт горе ще отслабне, а долу ще се формират политически симпатии. Целесъобразно е те да бъдат забранени. Вашият служител умолява за това всички лица, които притежават произведения на литературата, Шъ [„Книга на песните“], Шу [„Книга на историята“] и обсъжданията на различни философи, да ги унищожат с опрощаване на всички наказания. Тези, които не ги унищожат в срок от тридесет дни след издаването на заповедта, трябва да бъдат поставени извън закона и изпратени на принудителен труд.
Императорът на Цин се съгласява и разпорежда изгарянето на класическите книги, а има сведения, че след това разпорежда четиристотин съпротивляващи се конфуциански учени да бъдат погребани живи. Тези актове обяснимо спечелват на неговия режим нестихващата омраза на по–късните конфуцианци.
Мерките и теглилките вече са стандартизирани от Шан Ян в Първото царство Цин; тази стандартизация сега се разпростира върху целия Китай. Първият император на Цин стандартизира също така писмения китайски език въз основата на голямото печатно писмо на великия историк Джоу, отново разгръщайки реформа, започната в Цин преди обединението. Целта на реформата е просто да съдейства за съгласуваността при изготвянето на правителствени документи. Независимо че китайците продължават да говорят на различни диалекти и до днес, унифицирането на писмения език има неизмерими последици за китайската идентичност. Не само че вече има единен административен език, но това позволява също така из различните региони на Китай да се разпространява един и същ сборник с класически литературни произведения.