Светлина в пукнатините [bg]

— Малко — рече Гамаш. — Трябва да знаете, че при повечето разследвания напредъкът невинаги е линеен.

— Вярно е — потвърди комисар Брюнел. Заразказва забавни истории за кражби на произведения на изкуството, фалшификати и сбъркани самоличности, а през това време Гамаш се отпусна. Следеше с половин ухо, благодарен на Терез, че е взела думата и е отклонила разговора. Ето защо не му се налагаше да признава, че през по-голямата част от деня се е занимавал с други дела.

Горещият шоколад бе сервиран пред него и главният инспектор вдигна чашата към устните си. Забеляза, че Мирна го наблюдава. Не го изучаваше с поглед, а просто го гледаше с интерес.

Книжарката си взе шепа ядки.

— А, ето го и Жил! — възкликна Клара, изправи се и помаха на едър мъж с рижава брада, на видима възраст над четиресет и пет години и с непретенциозно облекло. — Поканила съм го заедно с Одил на вечеря — рече художничката на главния инспектор. — Вие също ще дойдете.

— Merci — отвърна Гамаш и се надигна от дивана, за да поздрави новодошлия.

— Отдавна не сме се виждали. — Жил стисна ръката на главния инспектор и се настани край масата. — Чух за петзначката, съжалявам.

Гамаш забеляза, че дори не беше нужно да се уточнява, че става дума за петзначките Уеле. Петте момичета бяха загубили личния си живот, родителите си и дори името си. Бяха просто Петзначките.

— Засега се опитваме да не вдигаме много шум около случая — обясни главният инспектор.

— Е, Одил се е хванала да пише поема за тях — довери Жил. — Надява се да я публикува във "Вестник на свиневъда".

— Мисля, че няма да има проблем с това — отвърна Гамаш и се зачуди дали споменатото издание бе по-високо в хранителната верига спрямо предишните издатели на Одил. Знаеше, че антологията й бе отпечатана почти без редакции от Квебекския съвет за кореноплодни зеленчуци.

— Заглавието ще бъде "Пет грахчета в златна шушулка" — добави Жил.

Гамаш изпита благодарност, че Рут не е наоколо.

— Одил си познава пазара. Къде е тя впрочем?

— В магазина. Ще се опита да дойде по-късно.

Жил изработваше изящни мебели от дървесината на паднали дървета, а Одил ги продаваше в магазинчето, което се намираше пред работилницата. Освен това пишеше поезия, за която Гамаш трябваше да признае, че едва бе годна за консумация от хора, противно на мнението на Съвета за кореноплодни зеленчуци.

— Е — Жил тупна с огромната си длан коляното на Гамаш, — чух, че искате да ви монтирам сателитна чиния. Нали знаете, че тук няма да работи?

Главният инспектор изгледа събеседника си с изумление, а след това отмести поглед към съпрузите Брюнел, които също изглеждаха леко объркани.

— Помолихте ме да се свържа с човека, който поставя сателитните чинии в района — обясни Клара. — Това е Жил.

— Откога? — попита Гамаш.

— Откакто удари кризата — отвърна едрият плещест мъж. — Пазарът на ръчно изработените мебели се сгромоляса, но пък продажбите на петстотин телевизионни канала скочиха до небето. Затова припечелвам допълнително, като инсталирам сателитни чинии. Не се боя от височини и това много ми помага.