V. [bg]

Профейн бе съгласен. Фина му каза, че нейният шеф, Уинсъм от Необичайни Звукозаписи, търси да назначи един чиновник и тя би могла да издействува на Бени събеседване с него.

— Не ставам за чиновник — заяви Профейн. — Не съм достатъчно умен и не ми е особено приятно да работя на закрито.

Тя го увери, че и далеч по-глупави от него хора работят като чиновници. Добави, че той ще има възможност да се издигне, да осъществи нещо в личен план.

Мухльото винаги си остава мухльо. Какво можеш да „направиш“ от един смотаняк? Какво може да „направи“ той от себе си? Стигаш до определен етап, а Профейн бе наясно, че е стигнал до него, когато знаеш кое е по силите ти и кое — не. Ала все пак от време на време го обхващаха пристъпи на силен оптимизъм.

— Ще опитам — обеща той. — И благодаря.

Фина бе състрадателно доволна: беше я изгонил от ваната, а сега тя обръщаше другата буза. Започнаха да го налягат похотливи мисли.

На другия ден тя се обади по телефона. Херонимо и Анхел бяха редовна смяна, Профейн щеше да почива до петък. Той лежеше на пода и играеше на карти с Кук, който бе избягал от училище.

— Сложи костюм — нареди Фина. — Събеседването ти е в един часа.

— ’Кво? — учуди се Профейн. През изминалите седмици бе надебелял от манджите на госпожа Мендоса. Костюмът на Анхел вече не му ставаше.

— Вземи един от костюмите на татко — отсече тя и затвори.

Старият Мендоса нямаше нищо против. Най-широкият костюм в гардероба бе в стил „Джордж Рафт“135, от средата на 30-те години, двуреден, от тъмносин шевиот, с подплънки на рамената. Бени го облече и нахлузи чифт обувки на Анхел. В метрото, на път към центъра на града, той реши, че всеки без изключение страда от временна остра носталгия по десетилетието, в което е роден. Защото в момента имаше усещането, сякаш живееше в някакви лично свои собствени, индивидуални кризисни дни: костюмът, работата в града, която най-много след две седмици вече нямаше да съществува. Около него повсеместно щъкаха хора в нови костюми, всяка седмица биваха произвеждани милиони чисто нови неодушевени предмети, нови модели коли по улиците, навред из предградията, които не бе посещавал от месеци, изникваха хиляди нови къщи. Къде беше кризата? В коремната област и черепа на Профейн, оптимистично прикрити от стегнатото тъмносиньо шевиотено сако и многообещаващото лице на един неудачник.

Офисът на Необичайни Звукозаписи се намираше на седемнайсетия етаж на една сграда в района на универсалния магазин „Гранд Сентрал“. Бени седеше в пълната с оранжерийни тропически растения чакалня, докато вятърът свистеше остро край прозорците и изсмукваше топлината. Секретарката му даде да попълни една молба. Фина я нямаше.

Когато подаваше попълнената молба на момичето зад бюрото, в чакалнята влезе куриер: негър със старо велурено яке. Той остави на бюрото купчина пликове вътрешна поща и за секунда погледите им с Профейн се срещнаха.