![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Приемните комисии бяха запознати с видовете злополуки, които могат да повредят самолета, но често се случваше и терен, който един ден изглеждаше съвършен, а на следващия се оказваше разоран, наводнен от дъждове или разкопан от машини.
— По дяволите – изруга той и скочи от самолета.
Приемната комисия се втурна към него, тъй като хората осъзнаваха, че след две и половина минути трябва отново да излети – а още не бяха започнали да разтоварват. Но с това темпо доникъде нямаше да стигнат. Опашката бе счупена и кормилото трябваше да бъде освободено. Никълъс го ритна с всички сили, но то не помръдна.
Най-после, с оглушително пращене, долните подпори на самолета на Никълъс се счупиха и освободиха кормилото. Той се затича към О’Фарел, за да му помогне да направи същото.
— Дали ще можем да летим? – попита О’Фарел, който вече не се правеше на нахакан пилот и ясно личеше, че е уплашен. Никълъс добре виждаше страха – те са двама американски пилоти, заклещени във Франция, плячка за нацистите. И че повредените им самолети ще паднат – и те заедно с тях.
Задачата на Никълъс бе да възстанови увереността на О’Фарел, да го накара да повярва, че могат да направят онова, което трябваше, въпреки че самият Никълъс изпитваше големи съмнения. Изборът, който трябваше да направи, пилеше нервите му като триенето между студения и топлия въздух при гръмотевична буря. Дали да останат и да потърсят подслон, докато техните дойдат да ги вземат, вероятно на следващата нощ, или да полетят и да се надяват да се спасят.
— Ето какво ще направим – каза решително Никълъс, сякаш бе сигурен, че ще успее, докато в действителност нямаше никаква представа. – Може би няма да можем да задействаме подемните лостове, но с малко късмет – а ние заслужаваме такъв – ако отворим дроселната дюза, самолетът ще се вдигне. Мисля, че трябва да изключиш мотора и да наклониш носа надолу, когато се издигнеш на голяма височина и стане прекалено студено. Трябва да успеем да поддържаме този ритъм през целия обратен път, като редуваме изкачване и спускане.
О’Фарел го погледна недоверчиво:
— Шегуваш ли се?
— Може би греша. Но ако не можеш да летиш хоризонтално, трябва да го направиш.
От дърветата в края на полето долетяха изстрели. Френските партизани, които охраняваха периметъра, очевидно бяха в беда, а бедата вероятно се насочваше към тях.
— Обратно в самолетите – извика Никълъс.
Сграбчи ръката на Марго, увери се, че О’Фарел и Люк също тичат към лизандъра и след това тласна и останалите пътници към повредения самолет – самолета, който не бе сигурен дали ще може да вдигне във въздуха.
Той, Марго и О’Фарел стигнаха до самолетите, но Люк бе твърде бавен. Картечен откос разпиля червени точки във въздуха като шепа рубини и Люк падна на земята.
— По дяволите!
Нямаше начин Люк да оживее след тези изстрели:
— Трябва да го оставим – извика Никълъс на О’Фарел.
Потисна гаденето, което се надигаше в гърлото му при мисълта, че изоставя Люк, но задачата на Никълъс като командир бе да спаси колкото се може повече хора, без да се занимава със съдбата на труповете. Искаше му се да ритне самолета, тъй като Люк заслужаваше нещо повече, но Марго, О’Фарел и останалите пътници също заслужаваха да живеят и той не можеше да изложи техния живот на опасност заради един мъртвец, въпреки че мъжът, който някога бе обитавал мъртвото тяло, бе негов приятел.
Никълъс набута своите пътници в самолета, качи се и той и отвори дросела, като ругаеше.
— Хайде, копеле, излитай! – Самолетът изскочи от коловоза, като се подчини на заповедта и излетя косо.
Чу изстрелите от картечницата, които го преследваха в небето и засили лизандъра почти до границата на възможностите му, но не до крайния предел, защото не знаеше размера на повредата. Никълъс бе сигурен, че О’Фарел ще направи като него, така че трябваше да прецени не само възможностите на своя самолет, но и на този на О’Фарел.
Направи кръг вдясно, за да се увери, че вижда О’Фарел. Когато успя, усети как въздъхва с облекчение, но беше твърде рано да се отпуска.
Не бе проронил и дума, докато изпробваше самолета си. Точно както подозираше, лизандърът не можеше да лети хоризонтално. Изкачваше се красиво, но стигаше до точка, в която ставаше превалено студено, и се налагаше да се спусне отново до най-ниското ниво, което можеше да си позволи, без да се излага на риск, а после отново да го вдигне. Щяха да летят така по целия път обратно до Англия, като в някакво абсурдно увеселително влакче, като в някакъв опасен карнавал, чиито специални развлечения бяха откосите на противовъздушната артилерия и вражеските самолети.