Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Ще дойде и вашият ред. Всички служат на господарката — каза черният звяр и последва останалите.
— Какво ще правят с Удин? — попита едно младо джудже.
— Сигурно ще го измъчват, за да разберат дали има други от нашите навън — отговори му друг воин.
Гренда се обърна към него.
— Глупав ли си, Фолулф? Не чу ли какво каза кървавият елф? Не ги интересува дали навън има други джуджета. Искат да ни превърнат в роби…
Изблици на недоволство гръмнаха сред пленниците. Джуджетата бяха воини. Дай им оръжие и им посочи враг, и ще се бият до смърт. В робството нямаше чест. Гренда погледна към Верееса.
— Ако имаш идея как да избягаме, и то бързо, сега е моментът да я споделиш…
Рейнджърът премести поглед от джуджето към скардина-страж.
— Може да ни струва живота на няколко…
— По-добре от това, което ни предстои.
— Както кажеш, тогава.
Верееса скри острието в дланта си. Облегна се назад, за да не привлече вниманието на стража.
— Предупреди всички да действат по мой сигнал. Трябва да действаме заедно… дори накрая да спечелим единствено бърза смърт.
— Слушам.
Гренда небрежно се обърна към другарите си. Докато елфата следеше стража, джуджето предаде заповедта. Никой Бронзбиърд нямаше да се поколебае. Както беше отбелязала Гренда, какъв друг избор имаха? Отвъд залата, в която бяха килиите им, се чу злокобен вик. Беше кратък, но звукът отекна и сякаш попари съзнанието на всички пленници.
— Това беше Удин — прошепна младият воин, който по-рано беше питал за него.
Скардините се изсмяха подигравателно. Един от тях се наведе към решетките и за пръв път изрече нещо разбираемо:
— Няма вече битка в него. Той сега добър роб… — Дивите очи огледаха пленниците. — Кой иска следващ?
Другият скардин се засмя отново.
Петнадесет
Магоубиецът се извиси над нея. Ириди не знаеше нищо за вида му, освен това, което беше разбрала от сблъсъка му с Крас. По правило трябваше да е достатъчно защитена от възможностите му да й навреди, но това същество беше трансформирано в нещо много по-страшно. Тя грабна един камък и го хвърли към него. И, както очакваше, той премина право през тялото му.
Дренаята нямаше друг избор. Тя призова жезъла си, съзнавайки ясно, че силата й може да се обърне срещу нея. Магоубиецът се придвижи мълчаливо и това още повече напрегна обстановката. Ириди насочи жезъла си и се концентрира. От него бликна синя светлина право към магоубиеца… Но моментално се отрази в него и се върна към шокираната дреная.
Ириди полетя назад. Тя пусна жезъла, превъртя се бързо във въздуха и само след миг се озова на земята. Мнозина биха изгубили съзнание или дори живота си от такъв удар, но жрицата умело се приземи, претърколи се и се спря в отбранителна позиция. Но все пак беше изгубила ориентация. Трябваше й миг, за да открие магоубиеца, но не разполагаше дори с толкова. Последва още един удар от синя светлина, който я събори на земята.
Дренаята едва успя да се отмести от пътя й. Стори й се много странно, че чудовището беше успяло да използва силата на жезъла втори път. Това бе невъзможно. Или се дължеше единствено на странната му трансформация.
Скардините около нея се разтичаха, сякаш бягаха от пожар. Това, че нито едно от ужасните джуджета, които явно служеха на същия господар, не смееше да се доближи до магоубиеца, не предвещаваше нищо добро. Изведнъж Ириди забеляза, че етерният дракон се опитва да привлече вниманието й. Дренаята отново призова жезъла си.
„Там… там… — успя да й каже Зераку. — Онова…“
„Онова“ беше олтар, в чиято основа се намираха изваяните драконови форми. Върху него имаше някакъв синкав куб. Той излъчваше нещо, което накара дренаята да се поколебае.
„Жезълът… — опита се да продължи етерният дракон. — Може да активира куба… може да започне захранването…“
Ириди нямаше идея какво означава това, но явно кубът беше единствената й надежда. Тя отново отпрати жезъла и докато магоубиецът се приближаваше към нея, отскочи храбро над главата му. Един придатък, слабо наподобяващ ръка, се опита да я сграбчи, но я изпусна на косъм. Магоубиецът се обърна, но дренаята се беше приземила успешно.
Областта около корема на съществото беше почерняла и към жрицата се стрелна черен лъч. Тя избягна удара, но един скардин, който се опитваше да се промъкне зад гърба й, се оказа твърде бавен. Черното сияние го обгърна. Той нададе писък и бе запратен към близката стена. Удари се толкова силно, че Ириди чу как костите му се чупят. Тялото на мъртвия скардин се строполи и остана като грозна купчина на земята.