Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Да, но не си спомням да съм чул звън.
— Знаеш ли с каква мелодия звъни телефонът на брат ти?
Кристофер се замисли.
— Не… като че ли не. Докато живееше при нас в Сундсвал, знаех, но сега сигурно е променил мелодията. Освен това има нов телефон.
— Никога ли не си чувал телефонът му да звъни?
— Чакайте малко… На път към Шумлинге звънна. Понеже мама и татко не си взеха телефоните, баба… или дядо… ни се обади да провери къде сме. Не си спомням обаче каква точно беше мелодията. Съвсем обикновена, предполагам.
— Съвсем обикновена?
— Да.
— Не се чуваше цвилене на кон или църковен орган например?
— Не, иначе щях да я запомня.
— Добре. Засега ще оставим въпроса за мелодията. Нека си представим, че Хенрик е възнамерявал да излезе през нощта и затова само е чакал ти да заспиш. Става ли?
— Да.
— Питам се защо не ти е казал.
— Какво? Защо да ми казва?
— Дори да не ти е казал, не може да не си забелязал нищо.
— Защо да не може?
— Защото са ви настанили в една стая и вероятно през цялото време сте били близо един до друг. Не може да не сте си говорили… Според мен знаеш повече, отколкото ми казваш, Кристофер.
— Нямам какво да ви кажа.
— Не твърдя, че си знаел за излизането му. Моля те само да помислиш пак. Наистина ли не се сещаш за някоя дребна подробност, която би ни подсказала къде е отишъл?
— Не.
— Абсолютно нищо ли не ти хрумва?
— Не.
— Помисли ли достатъчно?
— Да, не спирам да мисля за това.
— Хенрик да е споменавал свои познати в Шумлинге?
— Не.
— Кого познава той в града, освен баба ти и дядо ти?
— Доколкото знам, никого. Идваме много рядко. Аз също не познавам никого.
Гунар Барбароти направи кратка пауза. За миг го обзе безсилие и отмина, но остави отпечатък в душата му.
— Не може да не си забелязал поне нещо — натърти той. — Съгласи се с мен. Хенрик е имал план и ми се струва абсурдно поведението му в онази вечер да не ти е направило впечатление. Надявам се, разбираш, че искам просто да ми подскажеш нещо.
Барбароти изчака няколко секунди, за да даде възможност на момчето да обмисли думите му. Кристофер Грунт само наведе очи и прехапа долната си устна.
— Не премълчавай нищо. Някои факти изглеждат на пръв поглед незначителни, но впоследствие се оказват решаващи за разплитането на случая. Разбираш ме, нали?
Кристофер Грунт кимна, отпусна рамене и се втренчи пред себе си с празен поглед. Гунар Барбароти се облегна, без да го изпуска от очи. Най-моралната възраст? „Или ще ми каже, или ще замълчи.“
— Разбирам за какво говорите — увери го Кристофер. — Но не се сещам за нищо.
„Значи, няма какво повече да се направи“, заключи наум Барбароти с изморена въздишка.
20
Празничните дни идваха и отминаваха. Сара започна да оздравява. Бъдни вечер баща и дъщеря прекараха пред телевизора. Вместо Вайсе на екрана се появи тъмнокожата Блосъм. Сара лежеше завита в леглото, а Гунар седеше във фотьойла или сновеше между кухнята и всекидневната и носеше лакомства: суши-хапки, черни маслини, блини със сметана и хайвер. Купил бе всичко за половин час от халите. От време на време изпращаше мислено благодарности към Всевишния и се питаше какво ли ядат Хелена и момчетата при дядо си и баба си. Веднъж вече го бе преживял и си спомняше с отвращение как в продължение на трийсет минути глозга свински крак. След „Патока Доналд“ се обади да пожелае весела Коледа на бившата си съпруга и научи, че Мартин си навехнал китката, докато карал ски при двайсет и два градуса под нулата, но иначе всичко било наред.
Гунар и Сара използваха свободното си време, за да почетат книгите, които си подариха за Коледа. Сара получи романи от Муа Мартинсон[30] и Кафка — доста странна комбинация, но баща й ги купи по нейно желание. Вероятно ги четеше заради задача от училище. Гунар, от своя страна, получи „Влак“ от Пийт Декстър.
Пресата не вдигна голям шум около двамата изчезнали. Или поне така изглеждаше на пръв поглед. Двата най-известни вечерни вестника се бяха докопали до новината, естествено, но сякаш щадяха семейство Хермансон, защото случаят с Роберт и Хенрик оставаше на заден план, изместен от шума около традиционното коледното угощение. Или просто славата на участниците в риалити предавания е толкова краткотрайна, че след три месеца зрителите кажи-речи са го забравили. Дали близките на Роберт Хермансон можеха да се надяват на такава извънредна милост? Гунар Барбароти се обади на улица „Алведер“ и разбра, че там са звънили само неколцина журналисти, а един фотограф е дебнал и снимал около къщата, но нищо повече. Инспекторът не получи друга ценна информация. Семейство Грунт останали за Коледа в дома на Розмари и Карл-Ерик. Ева обясни, че сърце не им давало да си тръгнат за Сундсвал без Хенрик. Рано или късно обаче, ако нещата не се променят, щели да се принудят да се приберат, колкото и да не искат.
30
Муа Мартинсон (1890–1964) — известна шведска писателка с леви убеждения. — Бел. прев.