Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Това означава край на една епоха, но не си хаби съчувствието. — Майкъл се взираше с празен поглед в изписаните редове. Бенфийлд имаше силно съзнание за отговорност. Щеше да стане добър херцог. По-добър от предишния. Писмото беше учтиво и съдържаше молба за среща, тъй като имали да обсъдят важни неща.
Според Майкъл вече нямаха какво да си кажат. Той поднесе ъгъла на писмото към горящата свещ на писалището и го пусна в чинийката да догори.
«Ако ме искахте, щях да бъда ваш син.» Гърдите му се напрегнаха, изпълнени с болезнено съжаление. Ако старият херцог бе поискал синовна любов и лоялност, можеше да я има в пълен размер. Майкъл отчаяно искаше да дава любов. Може би именно поради тази причина се влюбваше все в неподходящи жени.
Той погледна замислено пепелта и я изсипа в камината.
— Утре сутринта напускам града. Вероятно за около две седмици.
— Погребението сигурно ще се състои в Ашбъртън.
— Без съмнение, но аз няма да присъствам. Имам друга работа.
— Няма да отидеш на погребението на баща си? — Люсиен не можа да предотврати потреперването на гласа си. Това беше естествено — приятелят му беше обичал баща си.
— Няма да ме посрещнат с добро. — Майкъл не беше готов да дава обяснения, дори на Люсиен. От днес нататък щеше да стои далече от семейство Кениън.
Той вдигна глава и се усмихна. Люсиен изглеждаше много загрижен. Приятелите му постоянно се тревожеха за него. Дощя му се да го увери, че няма причини за тревога, но беше крайно изтощен и не намери подходящите думи.
— Не очаквам важни новини, но ако трябва да ми изпратиш вест, ще бъда на остров Скоул под името Колин Мелбърн.
Приятелят му вдигна вежди.
— Какво възнамеряваш? Измамите са по моята специалност.
— Представям си го по-скоро като убиване на дракони. — Майкъл млъкна, защото изведнъж си бе припомнил бавачката си. Фани беше добродушно селско момиче и успешно заместваше майка му. Когато му разказваше приказки за лека нощ, често споменаваше Свети Георги и архангел Михаил и ги обединяваше в геройска фигура, която наричаше Свети Михаил. Майкъл често си мечтаеше как убива дракони, спасява благородни девици и върши други велики дела. В края на историята обикновено получаваше одобрението на баща си и печелеше ръката на най-красивата принцеса.
Но херцогът не му беше истински баща, а красивата принцеса беше съпруга на друг мъж. Жалко, че Фани не беше достатъчно образована, за да му разкаже за Дон Кихот, който беше истинският му образец. Майкъл кимна сериозно на приятеля си и започна да описва компанията за парни машини, която възнамерявал да основе. Люсиен прие тактично смяната на темата и вече никой не спомена починалия и неоплакван дук Ашбъртън.
Едва когато си легна, Майкъл осъзна, че пътуването до Скоул беше най-добрият лек за преживяното сътресение. Не само щеше да помогне на Катрин, но и да излекува наранената си душа.
«Исках още един син. Вместо това получих теб.»
20
— Пощенската карета е спряла отвън — съобщи Ейми. — Сигурна ли си, че не мога да дойда с теб?
— Напълно, миличка. Искам да се уверя дали този новоизнамерен дядо заслужава да се запознае с дъщеря ми. — Катрин я прегърна сърдечно. — Ако се държи добре, един ден може би ще станеш господарка на Скоул!
— Звучи впечатляващо — призна Ейми. — Ако харесаш стария джентълмен, уведоми ме и ще дойда веднага.
— Ще видим. Обещавам да не отсъствам дълго.
Катрин излезе, придружена от цялото семейство и двете кучета. Докато кочияшът товареше багажа, Ан каза:
— Не ми се иска да пътуваш сама.
— Не съм сама. Освен кочияша, с нас ще бъде и пощенският куриер. Това е Англия, не Испания. Няма нищо страшно. — Още лъжи. И то пред най-добрата приятелка. Трябваше най-после да тръгне, за да се освободи от потискащото чувство за вина.
След половин час каретата спря на една от станциите, за да вземе Майкъл. След като натовариха багажа му, той седна до нея и заяви:
— Ако нямате нищо против дългото пътуване, утре вечер ще бъдем на Скоул.
— Надявам се. С нетърпение чакам да се запозная с дядо си.
Каретата беше просторна и много удобна, но Майкъл беше твърде близо, за да се чувства спокойна. Беше забравила властното му излъчване, овладяната му сила.
Потънали в мислите си, двамата говореха малко. Макар че не водеха слуги, вроденият авторитет на Майкъл им осигуряваше необходимото уважение при всяка спирка и най-добрите коне за смяна. Така напредваха бързо.
Майкъл познаваше пътя и Катрин разбра причината, когато стигнаха едно село в Уайлтшър, наречено Грийт Ашбъртън. Беше пазарен ден и каретата забави ход, тъй като пътят беше много оживен.