Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Какъв номер?
— Вместо ензима е дал антиензим. Вместо клетъчен регенератор — клетъчен разрушител. Вероятно действува, прониквайки през кожата и те са пострадали, докато са го получавали. — Флеминг повдигна едната ръка на Доней, която лежеше безжизнено върху чаршафа. — Единственото спасение е да получим навреме истинския ензим. Ето защо ви донесох правилната формула.
— Наистина ли мислите?… — Хънтър скептично се смръщи над листовете, а Флеминг, дигайки поглед от ръката на Доней, която продължаваше да държи, го изгледа с неприязън.
— Не искате ли да си спечелите име на добър лекар?
— Искам да спася живота им — отвърна Хънтър.
— Тогава използувайте правилната формула. Лекарството ще действува като антидот на онова, което е получила Доней, и в такъв случай трябва да подобри състоянието им. Най-малкото можете да опитате. Ако не… — Той сви рамене и положи съсухрената ръка на Доней върху чаршафа. — Тази машина ще върши мръсна работа за всекиго, докато й е удобно.
Хънтър изсумтя.
— Ако е толкова дяволски умна, защо е допуснала грешка като тази?
— Това не е неволна грешка. Грешката й всъщност е, че не е попаднала на човека, който й трябва. Тя преследваше мен и изобщо не я е било грижа колко души ще унищожи, преди да ме спипа. Едно от вашите търговски споразумения с «Интел» и щеше да отиде половината свят.
Той остави Хънтър да гледа формулата навъсено, ала с явното намерение да я използува.
Мъжът почина следобеда на същия ден; обаче новото ензимно лекарство бе получено и дадено на двамата оцелели. Отначало не се случи нищо изключително, но до вечерта стана ясно, че процесът на влошаване се забавя. След вечеря Джуди посети лазарета, а после се отправи към централния вход да посрещне Рейнхарт, който трябваше да пристигне с вечерния влак. Като минаваше покрай сградата на компютъра, тя изпита желание да влезе. Дежурен оператор нямаше и Джуди завари Андре да седи сама пред пулта за управление и да се взира пред себе си. Внезапно в душата на Джуди забушуваха натрупваните с месеци и години омраза и безсилие.
— Умря още един — ожесточено изрече тя. Андре сви рамене и Джуди изпита желание да я удари. — Професор Доней се бори за живота си. Момчето също.
— Тогава имат шанс — бездушно отвърна момичето.
— Благодарение на доктор Флеминг, а не на вас.
— Това не е моя работа.
— Вие дадохте формулата на професор Доней.
— Даде я машината.
— Дадохте я заедно.
Андре отново сви рамене.
— Доктор Флеминг има антидот. Той е умен — може да ги спаси.
— На вас ви е безразлично, нали? — Джуди я изгледа; очите й бяха сухи и пареха.
— Защо трябва да ме вълнува това? — попита момичето.
— Ненавиждам те! — Гърлото й бе пресъхнало и тя едва говореше. Прищя й се да хване нещо тежко и да строши главата на Андре; в този миг обаче телефонът иззвъня и тя трябваше да отиде на централния вход да посрещне Рейнхарт.
Дълго след като Джуди си отиде, момичето остана съвсем неподвижно с втренчен в пулта поглед и няколко сълзи — истински човешки сълзи — наедряха в очите й и бавно се затъркаляха по бузите.
Джуди заведе Рейнхарт право в бунгалото на Флеминг, където двамата му разказаха последните новини.
— А Маделин? — попита старият. Изглеждаше уморен и несигурен.
— Слава богу, още е жива — отвърна Флеминг. — Можем да спасим поне останалите двама.
Рейнхарт се поотпусна и вече не изглеждаше толкова уморен. Взеха палтото му, настаниха го на един стол до радиатора и му приготвиха за пиене. Той се стори на Джуди много състарен и доста разчувствуван. Вече бе Сър Ърнест и самото получаване на титлата сякаш го бе състарило. Тя се опита да си представи откога датира младежкото му приятелство с Доней и усещаше как се е вкопчил в живота й тъй, като че ли неговият собствен живот е свързан по неведом начин с нейния. Той пое чашата и се замисли какво още да попита.
— Съобщихте ли вече на Гиърс?
— Какво би могъл да направи Гиърс? — попита Флеминг. — Освен да съжалява, че не съм пострадал аз. От едно време говоря, че това нещо е опасно, но всички са влюбени в него. Какво още трябва да докажа, за да убедя някого?
— На мен няма какво да доказваш повече, Джон — изморено рече Рейнхарт.
— Е, и това е нещо!
— На мен също! — обади се Джуди.
— Прекрасно, прекрасно! Значи ставаме трима срещу цялата компания.
— Какво мога да направя според теб? — попита Рейнхарт.
— Не знам. В тази страна ти си управлявал половината наука на цяло едно поколение — добрата половина. Сигурно някой би се вслушал в мнението ти, нали?