Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Трябваше да го разбере още отдавна. Най-добрият начин да го обуздаеш беше да го вкараш в леглото си. Това просто бе споразумение за взаимна изгода — нищо повече. Не че имаше голяма изгода за нея, всъщност.
Тя вървеше по коридора, а стъпките й отекваха по облицования с лач под, когато видя Върховния Чаросплетник Вирч да излиза от една врата пред нея. Познатият червей на отвращението се загърчи в стомаха й при вида на тътрузещата се, изгърбена фигура, погребана под робата, съшита от най-различни парцали, които никак не си пасваха, закърпени абсолютно произволно един към друг. Грозното, неподвижно бронзово лице се завъртя към нея, забулено в сянката на дрипавата качулка.
— О, Императрице Анаис — програчи той с престорена изненада. От тона му жената разбра, че срещата им не е случайна, ала нямаше никакво търпение да се занимава с него.
— Вирч — изрече тя достатъчно рязко, за да прозвучи грубо.
— Трябва да си поговорим — вие и аз.
Императрицата мина покрай него, без да забави ход.
— Едва ли мога да си кажа много неща с някой, който жадува смъртта на детето ми.
Вирч се направи на изненадан за момент, след което я последва с особена, накуцваща походка. Костите му трябваше да са разложени и изкривени, но изобщо не беше толкова бавен, колкото загатваше външността му.
— Почакайте! — извика той ядосано. — Няма да посмеете да се отдалечите от мен!
Тя само се изсмя на гнева му.
— Както виждате, мога — отвърна, изпитвайки удоволствие да го гледа как се препъва след нея, опитвайки се да я настигне.
— Няма да посмеете! — просъска отново и Анаис усети как някаква незнайна сила внезапно я дръпва, като че ли гигантска невидима ръка я сграбчва и я завърта с лице към него. Тя залитна, поразена за момент; след което ръката изчезна.
Вирч й отправи леден поглед изпод Маската си.
— Мога да наредя да те екзекутират за това — каза му Анаис, а страните й бяха почервенели от ярост.
Върховният Чаросплетник ни най-малко не изглеждаше уплашен.
— Не сме доволни от вас, Анаис. Изобщо не сме доволни. Ако се отървете от мен, никой Чаросплетник няма да заеме моето място. Адерач е на първо място за нас, той стои над всички други клетви, а вие работите против нашите интереси. Никой от нас не ще заеме титлата Върховен Чаросплетник, ако бъда отстранен. Мислите ли, че ще преживеете гражданската война, към която тласкате империята, ако нямате до себе си Чаросплетник, който да ви защитава?
— Моят Чаросплетник иска да ме предаде — изсъска жената. — Мислиш ли, че не зная това? Навярно ще ми бъде по-добре без подобна екстра.
— Навярно — процеди през зъби той, — макар че без никакво средство за общуване с далечните ви съюзници — освен ако, разбира се, не решите да се възползвате от конни куриери или пощенски птици — не мога да си представя как ще бъдете действаща Императрица.
Тя си помисли, че долавя усмивка в продрания му, хъхрещ глас, и това я вбеси още повече; ала успя да се вземе в ръце, карайки яростта си да изстине и втвърди като новоизкован меч, потопен в ледена вода.
— Не ме заплашвай, Вирч. Много добре знаеш, че ако Върховният Чаросплетник бъде заподозрян в намеса в политическите дела на държавата, тогава и враговете, и приятелите ми ще искат твоето унищожение. Вие сте само аксесоар към управлението, а не част от него. Прекрасно знаеш също така, че благородните семейства по-скоро биха възкачили един Различен на трона, отколкото един Чаросплетник. Навярно си се възгордял така, че да си мислиш, че изобщо не можем да се справим без теб; обаче ти си тук само защото ние те търпим и гледай добре да запомниш това. Ще постъпим с теб по същия начин, както се постъпва с бесните кучета — само се опитай да ухапеш господаря си, и незабавно ще бъдеш отстранен. Май Чаросплетниците са станали твърде самонадеяни.
— Така ли си мислите? — присмя й се Вирч. — Навярно след като убедите хората да приемат една уродлива Различна като техен владетел, ще накарате благородните семейства да се отърват от всички нас? Не мисля така.
— Не ми говори за уродливост точно ти, злобна твар такава. Изобщо не ме интересува дали Чаросплетниците са недоволни от мен, или не. Вие не сте част от управлението на тази страна и думата ви няма никаква тежест в него. Сега закъснявам за среща.