Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Смеещия се ручей наблюдаваше как надеждата в очите на Грейди угасва и тържествуваше. „Сега Тъндър не може да ме върне вкъщи“ — мислеше си тя със задоволство. Беше му необходима не само за да се грижи за сина му, но и за самия него. „Не след дълго — каза си тя, — ще стана постоянна част от живота му.“ Обичаше Грейди още преди да се ожени за сестра й, но по онова време беше прекалено млада и можеше само да мечтае за него. Сега вече е жена, с женски умения и нужди. Ще се грижи за Тъндър, докато оздравее, с цялата нежност на женското си сърце и той ще я обикне, както едно време обичаше сестра й. Така е редното.
Оттук нататък Грейди отказа да говори за Сторм, дори с лекаря, който го попита защо я няма жена му. След седмица се оправи достатъчно, за да може да се върне вкъщи. Преди да напусне града се отби в банката и научи, че Сторм не е теглила пари от общата им сметка, нито пък от личната си. Това не само го разтревожи, но го и обърка. Къде би могла да отиде без средства? И посещението в хотела не донесе нищо, защото не я бяха виждали от седмица. Невъзможно беше Сторм да е напуснала фермата, без да поиска някакво заплащане за своята част.
Пък и той така и не бе повярвал, че Сторм наистина ще, си отиде. Когато Смеещия се ручей го настани във фургона, Грейди бе напълно изтощен и готов да се върне вкъщи. Дори се съгласи да полегне на леглото, подпрян с одеяла и възглавници, щедро отпуснати от доктора за неравните десет мили до дома.
Смеещия се ручей не си спомняше откога не е била толкова щастлива. „С Тъндър ще се живее добре“ — реши тя. Много по-добре, отколкото в резервата, с болестите и глада. Освен това си помисли, че по-доброто решение е да остане с Тъндър във фермата, вместо да го кара да се връща с нея в резервата. За Смеещия се ручей Тъндър завинаги щеше да си остане могъщ воин и въпреки че й се искаше той да не напуска племето, може би неговият начин на живот беше по-добър. Баща й често й казваше, че завинаги е отминало времето, когато индианците свободно са бродели и че тя ще трябва да се нагоди към навиците на белите хора. Щом Тъндър стане преуспяващ фермер, животът й щеше да бъде хубав. Да, реши тя щастливо. Най-накрая получи всичко, за което беше мечтала.
И Тим, и Грейди дремеха във фургона, когато пристигнаха. Отиде първо в спалнята да оправи леглото на Грейди и тутакси видя бележката от Сторм. Тъй като нито можеше да чете, нито да пише на английски, пъхна я под дюшека, с намерението по-късно да се отърве от нея. Нямаше и представа какво съобщаваше Сторм на Грейди, но разсъди, че всяка вест от Сторм може да й донесе само неприятности. Тъкмо се изправи от леглото и Тим и Грейди влязоха, освежени от дрямката.
— Какво правиш? — полюбопитства Грейди.
— Оправям леглото — осведоми го Смеещия се ручей. — Ще искаш да си починеш, преди да ядем.
— Достатъчно си починах — отсече Грейди. — В една ферма няма място за разтакаване. Трябва да нагледам посевите и да се погрижа за добитъка.
— Но още не си достатъчно здрав! — извика Смеещия се ручей. — Аз ще свърша всичко, каквото трябва.
— Не ме глези, Смеещ се ручей. Грижи се за Тим. Аз мога и сам да се оправям. Остави ме, искам да се преоблека.
Смеещия се ручей нацупено го изгледа и се измъкна от стаята. Веднага щом тя излезе, Грейди отиде до гардероба, който бе купил за Сторм. Вратите бяха леко открехнати и той ги разтвори. Беше празен. В чекмеджетата на скрина също нямаше нищо и за първи път от раняването насам с непоносима мъка осъзна, че Сторм наистина го е напуснала. Вече бе изпитал болката от отхвърлянето, но не беше подготвен за изгарящия див гняв, който го завладя.
Защо допусна да изпадне в положението на глупак заради зависимостта си от Сторм?
В гърдите му забушува чудовищна война на чувствата. Към Сторм изпитваше нещо повече от младежкото увлечение по Лятното небе. Когато беше със Сторм, когато я любеше, когато я държеше в прегръдките си, нещо извираше от дълбините на душата му и докосваше нейната душа. Спомни си всичките любими сочни извивки на тялото й и колко си допадаха те двамата.
Но макар в сърцето си да призна, че в чувствата му към Сторм може да има и любов, продължаваше да я мрази заради това, което му причини. Изостави го, когато беше слаб и безпомощен, и това го вбеси и разочарова. Знаеше, че никога няма да й го прости. Най-бездушно го заряза, докато беше ранен, без дори да знае дали ще се оправи или не.
Защо нищо не може да бъде както през спокойните младежки години, когато с Лятното небе, неговата сърдечна приятелка, бяха щастливи в Мирната долина? — питаше се той отчаяно. Тогава, както често му се случваше в миналото, мислите на Грейди се пренесоха към родителите му, Блейд и Шанън, и към дълбоката рана, която им причини, като внезапно ги напусна заедно със сина си и не им се обади с години. В тоя момент мълком се зарече в най-скоро време да посети Мирната долина и отново да запознае сина си с баба му и дядо му.