Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Нека да дойда с теб, Тъндър, моля те — заумилква се Смеещия се ручей. — От години не съм виждала родителите ти, а те ме гледаха като собствено дете. Сестрите ти бяха единствените ми приятелки.
— Предполагам, че Дон и Сиринг вече са се омъжили и живеят със съпрузите си — рече Грейди с болезнена тъга, — и мама и татко са сами в ранчото. Ако тръгна веднага, мога да отида дотам и да се върна преди жътва.
— Малкия бизон ще има нужда от мен по време на пътуването — настояваше Смеещия се ручей. — А и аз много ще се радвам пак да видя ранчото — в гласа й се промъкна нотка, която трогна Грейди. — Ще се върна доброволно в резервата, ако първо ми позволиш да навестя семейството ти.
— Ще те взема с мен в Мирната долина само ако обещаеш, че повече нищо подобно няма да се случва — предупреди я Грейди сурово. — Следващия път може да не съм толкова благороден и да сторя нещо, за което и двамата ще съжаляваме.
Смеещия се ручей прикри доволната си усмивка, като се надяваше, че Грейди наистина го мисли. „Един ден — зарече се тя — ще го издебна в подходящо настроение, а после съвестта ще го принуди да ме вземе за втора съпруга. Законите на белите не важат за племето, то следва свои правила.“
— Ще се опитам да не те изкушавам, Тъндър — обеща му разкаяно. Грейди повярва на думите й повече, отколкото бе очаквала.
— Много добре. Можеш да ме придружиш до Мирната долина — рече Грейди и въздъхна с примирение. — Ще вземем влака за Шайен и така ще съкратим пътуването с много дни. Върви си в леглото, Смеещ се ручей.
Той нарочно извърна глава, докато Смеещия се ручей се измъкваше гола от леглото и излизаше от стаята. Макар че съзнанието му я отхвърляше, тялото му трудно се укроти.
На другия ден Грейди отиде в града и там научи изненадващи новини. Беше дошъл в Гътри с надеждата да наеме двама мъже, които да охраняват земята му от хищни спекуланти като Нат Търнър. С изумление научи, че предишната нощ Нат Търнър е бил убит от разярен комарджия, който го хванал да мами на покер. Новината, че Търнър е мъртъв, успокои страховете му за стопанството, но въпреки това се налагаше незабавно да наеме охрана. Очакваше добра реколта жито от акрите, които бе обработвал и се надяваше първата година да реализира печалба.
„Не всички заселници имат това предимство“ — мислеше Грейди. Някой хора бяха толкова бедни, а дървеният материал толкова недостатъчен, че бяха принудени да живеят в пещери, изкопани в хълмовете, тъмни и мръсни, макар и относително сухи. Или пък издигаха къщи от чимове вместо от тухли. Тъй като тези постройки бяха все пак над земята, в тях имаше повече светлина и въздух, отколкото в землянките, но и те пропускаха вода, а дъждът и зимните бури нанасяха големи поражения. Грейди си даваше сметка, че е голям щастливец, защото имаше достатъчно пари да построи дървена къщичка и да купи семена за посев.
Дори в най-добрите времена стихиите се съюзяваха срещу заселниците. Оклахома като че ли беше прокълната с най-лошия климат. Летните дъждове бяха редки и прежурящото слънце изсушаваше и изгаряше житото, докато скакалци и други вредни насекоми се появяваха и унищожаваха всяка зеленина в новите стопанства. Това се редуваше с продължителни суши и чести наводнения, свирепи бури с градушки и урагани — заселниците в Оклахома се научаваха да оцеляват въпреки всевъзможните трудности. Земята си оставаше привлекателна въпреки всичко, защото беше безплатна за упоритите и решителните, за тези, които се надяваха и мечтаеха и за онези, които нямаха къде да се върнат.
Щастието се усмихна на Грейди и той нае една вдовица и здравия й седемнадесетгодишен син да живеят в къщата, докато ги няма. Тъй като вече не се опасяваше, че Нат Търнър ще причини някакви неприятности, Грейди спокойно остави стопанството в сигурните ръце на двамата Мартин. Те били принудени да продадат своята земя след смъртта на господин Мартин и с получените пари се надяваха да завъртят някаква дребна търговия в града. Грейди купи билети за влака до Шайен за следващата седмица и се върна вкъщи да съобщи на Тим и Смеещия се ручей какво е свършил.
Съжаляваше, че не може да заведе Сторм да се запознае с родителите му. Инстинктивно усещаше, че ще я харесат и одобрят, но не знаеше къде да я открие. Пита продавача на билети на гарата, но човекът се закле, че не й е продавал билет. Собственикът на конюшнята нямаше представа къде е отишла, след като му бе оставила фургона си. Грейди подозираше, че се е върнала при семейството си в Мисури и едвам се удържаше да не тръгне след нея. Но имаше твърде много отговорности, за да се влачи след жена, която се интересува от него толкова малко, че дори не изчака да разбере дали ще оживее след раняването. Явно Сторм не го искаше и щеше да бъде дяволски по-добре и той да намери начин да не мисли за нея. Но нямаше да е лесно.