Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Да, но накрая това се оказа без значение. Очевидно Сторм не го обича достатъчно, нито пък я интересува стопанството, за да се постарае да изгладят разногласията си.
Когато влезе в къщата, вътре беше тъмно. Двете легла в далечния ъгъл изглеждаха заети и Грейди ги отмина с бегъл поглед. Влезе в спалнята, без да си прави труд да светва лампата, защото имаше пълнолуние и стаята бе достатъчно осветена. Свали си препаската и се мушна между хладните чаршафи. Усети, че не е сам и изруга.
— Дявол да го вземе, Смеещ се ручей, как да те убедя, че не те искам в леглото си?
— Не ти вярвам, Тъндър — тихо каза Смеещия се ручей. Вече много седмици не си бил с жена. Аз не ти ли харесвам?
Тя се подпря на лакът и Грейди усети как нежната плът на голите й гърди се отърка в неговите. Той простена в истинска агония и потърси гнева в изтощената си душа, но не намери нищо. Не и към Смеещия се ручей, която отглеждаше сина му, без думичка да каже. Яростта му се насочи в друга посока, към жената, която го обичаше толкова малко, че го изостави болен и безпомощен.
— Харесваш ми, наистина, ти си много хубава, Смеещ се ручей. Точно затова няма да те приема в леглото си. Ти си ми по-скоро по-малка сестра, отколкото любовница. Играеше със сестрите ми, когато бяха малки. Към тебе изпитвам само приятелски чувства.
Смеещия се ручей се намръщи и се помъчи да осмисли думите му.
— Трябва ти жена.
Ръката й дръзко се спусна по корема му, усети как мускулите му се напрягат под пръстите й и продължи надолу в жилавите черни косми между краката му. Той трепна силно, когато пръстите й обвиха члена му. От гърлото й се изтръгна доволно гъргорене.
— Виждаш ли? Не те лъжа. Ти си готов, а аз го искам. Защо се дърпаш, Тъндър?
Защо, наистина, запита се Грейди сурово, докато цялото му тяло потръпваше под докосването й. Отблъсна ръката й настрани по-хладнокръвно, отколкото си мислеше, че може.
— Вече имам съпруга и отказвам да съсипя живота ти. Скачащия бик ми е приятел. Няма да предам неговото доверие. Знам, че си още девствена. Твоята чест по право принадлежи на съпруга ти.
— Ще ти бъда втора съпруга — предложи Смеещия се ручей. Все повече се отчайваше, защото не бе успяла да го съблазни.
— Както вече казах, според закона на белите, мъжът може да има само една съпруга — търпеливо обясни Грейди.
— Сторм не е жена за теб! — продължи да се бори Смеещия се ручей. — Тя те напусна с удоволствие. Белите нямат ли закон за това?
— Ако Сторм иска развод, ще трябва да мине, но установения път — рече Грейди упорито. — Смеещ се ручей, остави ме, преди да съм направил нещо, за което да съжалявам.
— Ти не си воин — подхвърли Смеещия се ручей подигравателно. — Воинът взима това, което иска.
— Това, което искам, е да се махнеш от леглото ми. Веднага. Действията ти тази вечер показват, че вече е време да се прибереш в резервата. Сигурен съм, че там има мъже, които само чакат да се върнеш. Смеещ се ручей, толкова си красива. Всеки мъж ще се гордее да си му съпруга. Заслужаваш по-добра участ от това да си втора жена на мъж, който ще те използва само за една цел.
— Ако ти си този мъж, можеш да ме използваш, за каквото искаш. Обичам те. Винаги съм те обичала.
Тя се плъзна отгоре му и се отърка като котка в печка. Грейди скръцна със зъби и едва не загуби способността си да разсъждава. Наистина се нуждаеше от жена. Тялото му изгаряше от тази нужда — защо да се отказва от удоволствието, което Смеещия се ручей сама щедро му предлага? Отговорът беше прост. Защото беше дал дума на Скачащия бик да закриля дъщеря му. Да излъже доверието му означаваше да погуби честта си. Но имаше нещо по-важно — не можеше да се люби със Смеещия се ручей, защото желаеше Сторм толкова силно, че не би могъл да спи с друга.
— Престани! — прохриптя Грейди, сграбчи я през кръста и я отскубна от себе си. Плътта й беше стегната, гладка като коприна и топла на пипане и Грейди едва не полудя.
— Отивай си в леглото. Утре ще се приготвя за връщането ти в резервата. А има и нещо, което обмислям от доста време, нещо, което ще ми донесе душевен покой. Искам да посетя родителите си в Мирната долина. Време е да се сдобря с тях и да се запознаят отново с внука си. Може би ще ми простят, задето се отчуждих от тях и живях живот по-различен от този, за който те мечтаеха.