Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Мисля, че не…
— Моля ви, докторе, трябва да остана. Ами ако се събуди през нощта и има нужда от нещо?
Лекарят въздъхна отегчено.
— Много добре, млада госпожо. Много сте настоятелна. Ще се погрижа да донесат удобен стол, за да си починете.
— Кога мога да откарам Грейди вкъщи?
— След няколко дни. По-добре да остане тук, в случай че се появи инфекция.
Грейди се буди на няколко пъти през нощта от жажда. Не я позна, нито разбра къде се намира, нито си спомни какво го беше довело, тук. Призори Сторм успя да открадне няколко часа непрекъснат сън. Събуди я докторът, който намина да види пациента си рано сутринта, преди да отвори кабинета си.
— Кога ще дойде в съзнание? — попита Сторм, докато лекарят разглеждаше раната на Грейди и сменяше превръзката.
— Трябва да се събуди скоро — рече докторът. — Следете да остане спокоен и да не размести превръзката или пък раната да се отвори. Аз ще преглеждам пациенти в кабинета. Извикайте ме, ако се наложи. — Той прекрачи прага на стаята и се обърна към Сторм. — Жена ми ще ви донесе нещо за закуска.
Грейди започна да дава признаци, че идва в съзнание едва към обед. Замята се из леглото и Сторм трябваше буквално да се бори с него, за да го удържи. Отвори очи, погледна я, без да я разпознае, и пак се унесе.
Все още беше в това полубудно състояние, когато изведнъж вратата се отвори с трясък и в стаята се втурна Смеещия се ручей.
Сторм извърна глава, стресната от дивия блясък в черните очи на индианката.
— Мъртъв ли е? — запита Смеещия се ручей. Бе изпаднала в паника. — Ти си виновна! Това нямаше да му се случи, ако не мислеше само за тебе и за решението ти да го напуснеш. Той е по-бърз и ловък с пушката от всеки друг.
— Смеещ се ручей! Какво правиш тук? Как разбра?
— Тъндър не се върна снощи и усетих, че е станало нещо ужасно. Отидох при шерифа и той ми каза какво се е случило и къде да намеря Тъндър. Мъртъв ли е?
— Не, дори не го и помисляй. Лекарят го оперира и вече се оправя. Всеки момент трябва да се събуди. Къде е Тим? Нали не си го оставила сам?
— Не, Малкия бизон е отвън. — Тя пристъпи към леглото и като видя лицето на Грейди, очите й се напълниха със сълзи. — Защо е толкова блед?
— Загуби доста кръв.
В този момент Грейди се събуди. Погледът му зашари из стаята и накрая се спря върху Сторм, която стоеше до краката му. Първият му опит да проговори излезе неуспешен, но в крайна сметка все пак успя да попита:
— Къде… съм?
— В хирургията на доктор Фини — рече Сторм и се приближи. — Вчера те простреляха. Спомняш ли си?
Грейди изглеждаше объркан.
— Аз…
— Не се мъчи да говориш. Почивай си, ще се оправиш. Искаш ли малко вода?
Той кимна и Сторм му даде глътка от шишето на шкафчето до леглото. Внезапно очите му се присвиха и той я изгледа учудено. Пронизващият му поглед я накара да потръпне в мрачно предчувствие. Той отвори уста, но от нея не излезе и звук.
— Какво има, Грейди?
— Сторм… Не… Искам да си отидеш…
— Какво? — сърцето й заблъска толкова тежко, че заглуши всичко, освен стряскащите му думи. Да не би да се опитва да й каже, че не я иска край себе си? Още ли е ядосан на решението й да го напусне?
Очите му проблясваха като два крехки диаманта и той се помъчи отново да заговори.
— Не искам… Отивай…
— О! — Сторм покри лице с ръцете си. Отхвърлянето я преряза като с нож право в сърцето. Тя рязко се завъртя и изхвърча от стаята, неспособна да понесе тържествуващия поглед на Смеещия се ручей. Ако се беше позабавила, щеше да чуе как Грейди казва:
— Сторм, не искам да си отидеш.
Само Смеещия се ручей чу молбата на Грейди, но за нищо на света нямаше да го признае. Като видя, че той пак заспива, тихо излезе от стаята. Намери Сторм отвън пред вратата, хлипаща в шепи. Смеещия се ручей жестоко й се подигра.
— Изостави го, когато се нуждаеше от теб. Няма причина сега да си с него, чу какво каза.
— Той не знаеше какво говори — защити се Сторм. — Кой ще отгледа сина му?
— Ще продължа да върша това, което правя, откакто умря Лятното небе. Малкия бизон е като мое собствено дете и Тъндър ми принадлежи. Такъв е законът на племето. Трябват ли ти още доказателства?
„Наистина какви доказателства повече?“ — мрачно си помисли Сторм. Грейди каза мнението си и явно не може да я гледа. Тя го нарани и разгневи, изоставяйки го в момент, когато имаше нужда от нея, и сега наистина иска тя да си отиде. В нейно отсъствие Смеещия се ручей с радост ще се грижи за сина му и ще сгрява леглото му.
Смеещия се ручей погледна към Сторм, на чието лице беше изписано всичко. Трепетно очакваше реакцията й. Сбъдваха се всичките й надежди.
— Няма да остана, щом не съм желана — каза Сторм. — Ще уважа волята на Грейди.