Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Къде ще отидеш?
— Не знам, но ще измисля нещо. Имам стая в хотела. Двамата с Тим можете да дойдете там. Платена е до края на седмицата. Дотогава Грейди ще се прибере. Предай му… предай му…
Думите не идваха. Какво да каже на мъж, който не я иска? Че го обича? Че всъщност никога не е искала да го напуска? Че само се е опитала да му покаже колко й е неприятно насилието?
— Мисля, че е най-добре да не виждаш Тъндър повече — каза Смеещия се ручей. — Това само ще го разстрои. Аз ще се грижа за него много усърдно.
— Сигурна съм — сухо отвърна Сторм.
Петнадесета глава
Сторм си тръгна, смазана от мисълта, че Грейди не иска повече да я види. В миговете преди залеза, когато изхвърча от хотела, тя бе започнала да осъзнава колко много означава той за нея. Изпита ужас, когато го чу да й казва да се маха. Предполагаше, че е ядосан, задето си е тръгнала, но се надяваше той да разбере, че е била принудена да го стори, защото гордостта й не бе по-малка от неговата. Колко глупава е била да мисли, че може да убеди Грейди да промени живота си или да приеме молбата й. В опустошеното сърце на Грейди Страйкър нямаше място за търпение или прошка.
Когато изхвърча от хирургията, Сторм едва не се спъна в малкото телце на Тим, свит на верандата. Щом я видя, момчето скочи на крака и здраво я прегърна с малките си ръчички.
— Татко добре ли е, Сторм? — запита я притеснено. — Моля те, нека да го видя! Смеещия се ручей каза да стоя отвън докато ме повика.
Сторм се усмихна през сълзи, коленичи и взе детето в прегръдките си.
— Татко ти ще се оправи, Тим. Вече се събужда. Сигурна съм, че ще се радва да те види.
Лицето на Тим засия.
— Толкова ме беше страх — задави се той, като отчаяно се мъчеше да се покаже храбър. — Ти къде отиваш? Нали няма да оставиш татко, докато е болен?
На лицето на Сторм се изписа горчиво страдание.
— Така пожела баща ти, Тим. Но може би аз няма да отида много далече и от време на време ще се виждаме.
— Татко не желае това! — рече Тим категорично. — Той ми каза, че се е оженил за теб, защото е искал, а татко никога не лъже.
Думите на детето засилиха болката й. Наистина Грейди не лъжеше. И тя знаеше, че е бил искрен, когато й каза да си отиде.
— Виждам колко си притеснен. Защо не влезеш вътре да видиш баща си? Кажи на Смеещия се ручей… кажи й, че заменям фургона за коня, с който е дошла в града. Ще го намери в конюшнята. Ще ви трябва да откарате баща ти вкъщи.
Без да дочака отговор, тя рязко се обърна, метна се на коня, вързан до оградата, и препусна. Това беше най-тежкият миг в живота й.
Сторм спря първо в хотела, където съобщи на служителя, че в нейната стая ще живеят Смеещия се ручей и Тим. После бързо си събра багажа и напусна. Когато се озова на улицата, привърза куфара зад седлото и колебливо се изправи, дълбоко замислена. Нямаше и най-малка представа къде да отиде или какво да прави. Изведнъж й хрумна, че добитъкът, който пасе сочната трева на земята им, всъщност е неин. Беше го купила с остатъка от парите на Бъди и Грейди настоя да си бъде само неин.
Ако продаде половината стадо, ще има достатъчно пари да си построи нова къщичка на своята земя. В документите пишеше, че вече се казва Сторм Страйкър, но по закон земята си беше все още нейна собственост. Грейди бе настоявал и за това. Докато бяха женени, нямаше нужда земята да се дели на нейна и негова, но след като Грейди вече не я иска за съпруга, тя се чувстваше в правото си да си вземе обратно това, което й принадлежи. Сторм се успокои, яхна коня и пое към къщи. Там щеше да се чувства в безопасност, докато Грейди се поправяше в града и къщата стоеше празна.
По пътя мислите й скачаха в различни посоки, но в едно беше твърдо убедена — не можеше и дума да става да се върне в Мисури. Там я очакваше само мизерно съществуване. Родителите на Бъди сигурно щяха да я обвинят за внезапната му гибел, а собствените й родители, макар да я обичаха нежно, никак нямаше да се зарадват на още едно гърло. „Трябва добре да обмисля нещата“ — реши Сторм, когато къщичката се показа в далечината. С Грейди бяха окончателно и безвъзвратно разделени и бъдещето й зависеше от способността й да преодолява препятствията.
С други думи, реши да продаде парцела си на Нат Търнър и да се установи някъде още по на запад, в Уайоминг или Монтана. Но мисълта Търнър да спечели от земята, за която тя се бе преборила, й бе противна. А и Грейди щеше да се разяри.
Когато Сторм слезе от коня и отвърза куфара от седлото, вече се смрачаваше. Трябваха й няколко минути, за да разпрегне коня и да го разтрие, след което взе куфара и го внесе в къщата. Когато отвори вратата и влезе, удължените сенки заиграха призрачен танц в ъглите на тъмната стая. Остави куфара до вратата и тръгна към масата да запали лампата. Изведнъж замръзна на място и тръпки я полазиха. Усети, че не е сама и при тази мисъл всеки неин нерв се напрегна.