Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Бащата на Грейди знае, че те с Тим са живели в резервата? — Сторм беше доста изненадана.
— И Блейд, и Шанън знаеха и дълбоко страдаха от отказа му да ги вижда. Но го оставиха да прави каквото ще, с надеждата, че един ден ще се укроти и ще заведе внука им при тях.
— Грейди много се, срамува, задето е бил с размирниците — защити го Сторм. — Страхуваше се, че родителите му просто няма да му простят.
— Греши. Но кой може да каже на тая луда глава кое е право и кое криво? Той сам ще го научи. Освен това трябва и да разбере кое е важното в живота му.
Сторм се чудеше накъде да погледне, докато острите очи на Скачащия бик сякаш проникваха в самата й душа.
— Ще ме вземеш ли с теб? — запита тя с внезапно лошо предчувствие. — Ако жена ти е много болна, не бива да губим време.
— Мисля, че Тъндър е взел неразумно решение. Обичам дъщеря си, но познавам и недостатъците й. Трябва да обичаш дълбоко Тъндър и Малкия бизон, за да пожертваш собственото си щастие заради ината му. Да, Сторм, жено на Тъндър, ще те взема с мен. Но само защото ти желаеш и на Тъндър му трябва време да се вразуми. Ще тръгнем на зазоряване — той се обърна да излезе.
— Почакай! Ако искаш, можеш да спиш в леглото на Тим.
— Ще спя на земята. Кокалите ми може да са стари, но не са привикнали на меки дюшеци. Благодаря ти, жено на Тъндър. Ще дойда призори.
Сторм стана много преди изгрев — слънце. Опакова храна и други необходими неща за дългото им пътуване. Когато Скачащия бик дойде, тя тъкмо пишеше бележка на Грейди, за да знае къде да я намери, ако пожелае. Скачащия бик изрази одобрението си с кимване, докато Сторм поставяше бележката на възглавницата в спалнята им, където Грейди със сигурност щеше да я намери. Тя се обърна назад само веднъж, докато се отдалечаваха със Скачащия бик, за един прощален поглед към къщичката, в която толкова кратко бяха щастливи с Грейди.
Грейди чувстваше, че тялото му гори. От лявата му страна, откъм стегнатата превръзка нещо люто го пареше. Опита се да помръдне и от устните му се отрони болезнен стон.
— Не, не мърдай!
Гласът беше приятен, тих и женски. Сторм? — питаше се немощно. Спомни си, че през нощта на няколко пъти се буди от жажда и видя Сторм тревожно сведена над него. Произнесе името й на глас.
— Не, аз съм Смеещия се ручей. Ще се грижа за теб, точно както винаги е трябвало да бъде.
Погледът на Грейди бавно се проясни и той се намръщи, като видя над себе си лицето на младата жена. Вдигна очи и огледа стаята. До Смеещия се ручей стоеше Тим с притеснен вид. Грейди се опита да му се усмихне, но устните му се изкривиха в болезнена гримаса. Продължи да се оглежда наоколо и се убеди, че в стаята са само те двамата. Сигурен беше, че през нощта, когато виждаше Сторм край себе си, това не е било сън. Дали не е излязла за малко?
Внезапно до замъгленото му съзнание достигнаха объркващите думи на Смеещия се ручей и очите му се вдигнаха към нея.
— Какво искаш да кажеш? Къде е Сторм? Видях я тук преди миг. Да не й се е случило нещо?
— Не е сега времето да говорим за бялата ти жена.
— Нищо му няма на времето — възрази немощно Грейди. — Кажи ми, искам да знам.
— Сторм си отиде — иззлорадства с удоволствие Смеещия се ручей.
— Отиде ли? Къде си е отишла?
Смеещия се ручей изразително вдигна рамене.
— Има ли значение? Тя вече не желае да ти бъде съпруга. Събра си багажа и замина.
Грейди смръщи вежди и болезнено се напрегна.
— Но аз съвсем ясно си спомням, че беше тук при мен.
— Дойде само за малко — призна Смеещия се ручей с очевидна неохота. — Стоя с тебе за кратко, само докато аз дойда в Гътри. Тя те изостави, Тъндър. На теб ти трябва жена, която да се съобразява с желанията ти и да ти се подчинява във всичко. Аз съм тази жена, Тъндър. Няма да ви оставя, теб и Малкия бизон.
Болка, по-силна от физическата, изтръгна стон от гърдите на Грейди. Бягството на Сторм му причини ново страдание. Как може да го изостави, когато има нужда от нея? — питаше се съвсем разстроен. Как може да ги зареже с Тим, без дори да им каже къде отива и какво смята да прави? Изведнъж нещо му хрумна и той придърпа Тим към себе си.
— Сине, говори ли със Сторм, преди да си тръгне?
— Да, татко — потвърди Тим.
— Кажи ми какво ти каза.
— Каза, че трябва да си отиде.
— Не каза ли къде отива?
Тим поклати глава.
— Аз я помолих да остане, но тя не искаше.