Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Не ме ли чуваш, Тъндър? Защо работиш толкова дълго и толкова усърдно?
Грейди раздразнено изпухтя. Работата беше неговото спасение и утеха. Откакто се върна вкъщи, след като Бул го рани, се отдаде изцяло на работа. Не обръщаше внимание на болката в заздравяващата рана, нито на опасността да си навреди с толкова напрегнат труд, тъй скоро след операцията.
Все още го човъркаше мисълта, че е бил непредпазлив. Това никога не би се случило, ако през цялото време на двубоя не беше мислил за заплахата на Сторм да го напусне. Безспорно, фактът, че няколко месеца не бе упражнявал уменията си с оръжието, също бе допринесъл за по-бавната му реакция. Разбира се, това, че куршумът му улучи и уби Бул почти моментално, намали чувството за непълноценност, но не можа да облекчи страданието от раздялата със Сторм.
— Моля те, Тъндър.
— Идвам — изръмжа Грейди, като си даде сметка, че Смеещия се ручей няма да го остави на мира, докато не се прибере вътре.
И без това ставаше много тъмно за работа навън. През седмиците след заминаването на Сторм той се беше отдал на изнурителен труд. Построи обор, където да подслони добитъка и да държи фургона, и сега се бе заел с хамбара. Тежката физическа работа не само облекчаваше душата му, но и му помагаше да прогони натрапчивите мисли за Сторм.
Преди да влезе вътре, Грейди спря до задната врата да се измие в кофата, поставена там специално за него. Малка вихрушка се втурна в обятията му и той здраво прегърна сина си.
— Защо работиш толкова много, татко? — попита малкото момче. — Смеещия се ручей казва, че ако не си почиваш повече, ще се разболееш.
Грейди се сдържа и само погледна Смеещия се ручей.
— Многото работа не е навредила на никого, синко.
— Късно е. Ние със Смеещия се ручей вече ядохме.
— Остана достатъчно и за баща ти — бързо се намеси Смеещия се ручей. — Сядай, Тъндър.
Грейди излапа набързо яденето, без да усети вкуса му и без да се наслади на храната пред себе си, макар че тя бе доста апетитна. Напоследък се хранеше, за да поддържа тялото си и не намираше никакво удоволствие в това занимание. Тим седна до него и заразправя какво му се е случило през деня, а Смеещия се ручей се суетеше наоколо, готова да изпълни всяка прищявка на Грейди. Щом се наяде, той скочи и изчезна в спалнята си. Върна се след няколко минути с кърпа и сапун.
— Сложи Тим да спи, Смеещ се ручей — рече отсечено. — Отивам на реката да се изкъпя.
Смеещ се ручей се загледа след него, а очите й бяха изпълнени с неудържим копнеж. Нещата не се развиваха според плана й. Бяха изминали вече няколко седмици, откакто Сторм излезе от живота на Тъндър, а той все още не беше показал желание към нея, както се бе надявала. Знаеше, че той е наясно със стремежа й да го задоволи във всяко отношение, а умишлено се държеше на разстояние. Беше далечен, недосегаем и студен. Държеше се нежно само със сина си, и то от време на време и за кратко.
Смеещия се ручей беше накрая на силите си. Вече не знаеше дали това, което стори, беше правилното, защото то потопи Грейди още по-дълбоко в света на огорчението и мълчанието. „Само да достигна до него — мислеше си отчаяно — да го убедя да ме приеме в живота си. Единствено топла, любяща жена, готова да облекчи страданията му, може да направи дните му по-поносими.“
Смеещия се ручей инстинктивно разбра, че ако иска да спечели Грейди, трябва тя да поеме инициативата, и лицето й застина. Търпеливо бе чакала той да направи първата стъпка, но след като продължаваше да я пренебрегва, тя бе принудена да вземе нещата в свои ръце.
Грейди стоя в реката колкото се може по-дълго. Нощта бе много топла и водата бе освежаваща след тежкия трудов ден. Тялото му беше напрегнато и болезнено, към което напоследък бе привикнал, и мускулите се противяха на изтощителния труд. Не само мускулите му тръпнеха в очакване. Слабините му изгаряха при спомена за прекрасните преживявания при обладаването на Сторм. Искаше да е пак в нея, да я изпълва, да влиза и да излиза, да чувства великолепната топлина да се впива в него, да избухва в огън и телата им да се сливат. Дълго след смъртта на Лятното небе се беше отдал на въздържание и тогава успяваше да се владее без никакви усилия. Но желанието и необходимостта от Сторм някак си надминаваха всяко познато чувство.
Грейди въздъхна горчиво, излезе от водата, взе от земята дрехите си и се върна в къщата само по набедреник. Надяваше се Смеещия се ручей вече да си е легнала — прекалено много се бе разчувствал и не му се спореше с нея. Тежеше му, задето бе отказал на Сторм, когато го помоли да не приема предизвикателството на Бул. Знаеше, че може да я загуби, но и в най-мрачните си представи не бе допускал, че тя ще прекрати връзката им така грубо и безсърдечно, без дори да се обърне. Би загубила твърде много, ако го изостави.