Лотарията [The Winner - bg]

Отвори жабката и извади отвътре клетъчния телефон. Тъкмо се канеше да избере 911, когато хондата агресивно го блъсна отзад. Телефонът изхвърча от ръката му и се разби в таблото. Ригс изруга, окопити се след неочаквания тласък, стисна здраво кормилото, превключи на по-ниска предавка и още повече намали скоростта, като през това време хондата го блъсна на няколко пъти. Онова, на което се надяваше, в крайна сметка се случи: предницата на хондата се закачи за масивната задна броня на пикапа. Чуваше как малката кола стърже и скърца зад гърба му, докато шофьорът й безуспешно се опитваше да я освободи. Когато погледна в огледалото за обратно виждане, видя, че мъжът се пресяга към жабката. Нямаше намерение да чака, за да провери дали в ръката му ще се появи оръжие, или не. Рязко спря пикапа, после включи на задна скорост и двата автомобила с рев се понесоха назад. Забеляза със задоволство, че оня отзад отскочи от седалката си и в паника стисна кормилото. Когато Ригс наближи завоя, намали скоростта и отново потегли напред. На правия участък даде рязко вляво и блъсна хондата в стръмните скали край пътя. От силата на сблъсъка двете коли се разделиха. Шофьорът изглеждаше невредим. Ригс смени предавката и с пълна скорост продължи по пътя натам, където се бе изгубило беемвето. В продължение на няколко минути поглежда назад, но от хондата нямаше и следа. Или се бе повредила при удара, или шофьорът бе решил да прекрати безразсъдното си преследване.

Известно време Ригс продължи да усеща притока на адреналин в тялото си. Преди пет години бе изоставил опасната си професия, ио днешната случка му припомни колко много пъти се е отървавал на косъм. Изобщо не бе очаквал, нито пък бе желал да усети познатата тревожна възбуда в леко мъгливия утринен покой на Централна Вирджиния.