Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Мисълта беше безкрайно горчива. Без да каже дума, тя се обърна рязко и излезе от кръчмата.
Джулиън погледна след нея и сърцето му натежа от болка. Раменете й бяха безпомощно сведени и той отново се учуди как едно толкова огнено същество преминава без преход в другата крайност само след няколко остри думи. После се обърна към видимо объркания си събеседник:
— Сега ще ви обясня ситуацията, Лейтимър.
Тамсин се беше излегнала на тясната си койка в каютата и се вслушваше в ритмичните шумове, които идваха от палубата, само няколко сантиметра над главата й. Моряците чистеха основно всички палуби. Ако се съдеше по шума, те стържеха дъските с тежките гранитни блокчета, наковани с пирони и наричани от тях „мечки“. Беше ранно утро. През малкия прозорец в каютата на капитана проникваше слаба сива светлина.
Младата жена се протегна и се обърна на другата страна. При движенията й леглото се разклати застрашително. Струваше й се, че лежи в нестабилно окачена люлка, но лекото люлеене на фрегатата, която пореше спокойните води на Атлантика, беше много приятно. Хосефа, която лежеше до отсрещната стена, промърмори няколко неразбираеми думи и разтърка очи, за да се събуди.
Много скоро обаче мирното утро беше нарушено от пронизителното свирене, с което боцманът будеше постовете, заспали под палубата. Чуха се стъпки, в коридора отекнаха викове.
— Ставайте!… Ставайте!
Крачките на мъжете отекваха като гръмотевици. Те тичаха забързано към палубата, понесли със себе си навитите люлки, които денем стояха в мрежи, опънати по релингите.
След три дни в морето Тамсин беше свикнала с шума при този утринен ритуал. Хосефа обаче продължаваше да мърмори недоволно, защото не обичаше да я изтръгват насила от сладкия сън. И сега тя седна и се хвана с две ръце за леглото, което се разклати силно при движенията й.
— Майко божия! — въздъхна тежко тя, както правеше всяка сутрин, и се опита да измъкне пълната си снага от люлеещата се койка.
— Добро утро, Хосефа. — Тамсин седна в леглото си и неволно се засмя на гледката, която се разкри пред очите й.
Някой почука на дебелата дъбова врата и гласът на Самюел обяви:
— Гореща вода, госпожи.
— Много ви благодаря, сеньор. — Хосефа повлече крак към вратата, като се уви по-плътно в наметката си. Открехна вратата и пое медната кана от ръцете на ухиления Самюел. Хосефа не обичаше пътуването да море и нямаше доверие на моряците. Тамсин вдигна колене към брадичката си и смръщи чело.
— Днес е понеделник, нали, Хосефа?
— Така мисля — промърмори Хосефа и изля водата в легена.
— Последният понеделник на април. — Побиха я тръпки. Засадата на Корниш беше на 28 март, същия ден беше свършило месечното й кървене. Спомни си как бе седяла свита на кълбо в гадната му колиба с въже около шията и бе благодарила на небето за тази малка милост.
Това означаваше, че кървенето трябваше да е започнало още преди пет дни. Тя опипа гърдите си, очаквайки да открие предателското втвърдяване, но не намери нищо. Трите прекрасни срещи с Джулиън означаваха огромен риск. Първия път страстта я заля така буйно и внезапно, че нямаше време да помисли за възможните последствия. При следващите два пъти обаче не й се искаше да развали спонтанността на сливането им, като вземе предпазни мерки. Никога преди това не беше имала този проблем, но и лорд Сейнт Симон не беше обикновен любовник.
Тя се опита да си внуши, че няма от какво да се страхува. Жените в селото твърдяха, че най-лесно се забременява към средата на цикъла. Макар че не им вярваше много, Тамсин се придържаше към това правило.
— Проклятие! — промърмори полугласно тя. После скочи от леглото и излезе в коридора, надявайки се, че посещението в тоалетната ще я успокои и ще сложи край на напрегнатото очакване.
Надеждата й се оказа напразна, както всъщност беше предполагала. Тя се върна в каютата, свали ризата през главата си и се изми. Може би щеше да дойде днес. Цикълът й не беше много редовен, пет дни не бяха голямо закъснение. Насапуниса се с бързи движения, изплакна се и облече панталона си и костюма за езда, който й даваше известна свобода на движение, без да нарушава правилата на полковника.