Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Всички мъже на палубата!
Сърцето на Тамсин заби възбудено, когато въоръжените моряци изскочиха на палубата. Онези, които доскоро бяха на вахта, търкаха сънено очите си. Изведнъж палубата се покри с хора. Струваше й се невъзможно един малък кораб като „Изабел“ да разполага с толкова моряци. Страничният наблюдател би казал, че на палубата се е възцарила страшна бъркотия, но много скоро стана ясно, че всеки моряк си знаеше мястото и бързаше да го заеме. След няколко минути над кораба се спусна дълбоко мълчание. Чуваше се само скърцането на такелажа и плющенето на платната.
Габриел излезе и застана до Тамсин, лицето му беше изкривено от гняв.
— Французите ще поискат съкровището ни, малко момиче, и какво ще правим тогава?
— Първо трябва да спечелят битката, Габриел, а аз не вярвам, че капитан Лейтимър има намерение да я загуби и да пропусне плячката. — Тамсин трепереше от напрежение.
Габриел изръмжа нещо неразбрано и измъкна широкия си меч. Провери го на светлината, плю върху острието и започна да го лъска с кърпата си. После отново го пъхна в ножницата.
— Готови за бой, мистър Конаут. — Гласът на капитан Лейтимър беше спокоен и овладян както винаги, но в яркозелените му очи святкаха весели искри. Джулиън също беше заразен от всеобщото въодушевление. — Наредете хората така, че да не се виждат оръжията им. Червените жакети ще ни издадат. — Той погледна подканващо полковника и Джулиън свали ухилено червената си куртка.
Избърсаха палубата, после я посипаха с дебел пласт пясък. Съвсем тихо докараха оръдията и приготвиха гюллетата и картеча. Всяко оръдие се обслужваше от шестима души, всеки от които знаеше точно какво трябва да прави. Лекарят и помощниците му се оттеглиха в кухнята, почистиха голямата маса и извадиха инструментите си и превръзки. Кадетите събраха сандъците си, за да направят още една операционна маса.
— Момичето да слезе долу — заповяда спокойно капитанът и посочи Тамсин, която продължаваше да стои до релинга.
— Мисля, че е по-добре вие лично да й дадете тази заповед — отговори Джулиън и изкриви лице. — Тя е свикнала с войната и няма да слезе доброволно.
Хюго смръщи чело и погледна гневно към крехката момичешка фигурка. Тамсин беше застанала с леко разкрачени крака, за да се нагоди към люлеенето на кораба, главата й беше високо вдигната, вятърът си играеше с късата й коса. Тялото й беше заредено с неукротима енергия.
Тя усети погледите на двамата мъже и отиде бързо при тях.
— Искате да говорите с мен, капитане?
— Мисля да ви изпратя долу. Палубата не е място за жени, особено когато предстои кървава битка.
— Вероятно сте прав, сър. — Тя устоя спокойно на пронизващия му поглед, макар да знаеше, че на борда думата на капитана беше закон. Ако й заповядаше да слезе долу, трябваше да се подчини безпрекословно. Или поне в първия момент. Щом започнеше битката, тя щеше да се върне, без никой да я забележи.
— Но се съмнявам, че ще останете дълго под палубата — продължи замислено Хюго и избухна в смях, като забеляза учудената й физиономия. — Нали точно това възнамерявахте?
— Ами… да — призна колебливо тя.
— Бих могъл да ви затворя в трюма и да ви освободя едва след като битката свърши — продължи да размишлява на глас Лейтимър. — Какво ще кажете полковник?
— Вие командвате този кораб, капитане — отговори церемониално Джулиън. — Затова ще се въздържа да изкажа мнението си.
Тамсин започна да разбира, че двамата мъже се забавляват с нея, макар че се държаха като строги свещеници.
— Добре тогава, ще ви оставя да вземете участие в предстоящото сражение — реши великодушно капитанът. — Но ако ми се пречкате в краката, ще заповядам на някого от войниците да ви отнесе долу.
— Не се тревожете за мен — побърза да го увери Тамсин, обърна се с цялото достойнство, на което беше способна в момента, и се запъти към обичайното си място до релинга.
Френският кораб изникна на хоризонта и много скоро разбраха, че имат насреща си фрегата, снабдена с допълнителни платна, французите щяха да видят американския флаг и да се объркат. Америка възнамеряваше да обяви война на Англия, но не беше враг на Франция. Много скоро обаче щяха да установят, че фрегатата е готова за бой. Капитанът и екипажът щяха да се чудят какво да правят, но само за кратко. През това време „Изабел“ трябваше да се приближи достатъчно, за да даде залп с всичките си оръдия.
Двата кораба бяха на около една миля един от друг.
— Дайте към подветрената страна, мистър Харис — заповяда капитанът, обърнат към мъжа на кормилото. В изпълнената с очакване тишина гласът му отекна като гръм.