Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
„Изабел“ се обърна бавно и сега подветрената й страна беше изцяло към французите.
Най-после хората от другия кораб разбраха какво им се готви и на палубите избухна дива паника. Трябваше веднага да се подготвят за бой. Само след минути дулата на оръдията се появиха в дупките на парапета.
— Започваме, мистър Конаут — проговори тихо Хюго. Английският флаг се устреми към върха на мачтата.
— Огън, мистър Конаут.
13
Мощните оръдия на „Изабел“ дадоха залп и шумът беше по-страшен от всичко, което Тамсин беше преживявала досега. Залпът улучи целта. Когато димът се разсея, Тамсин видя как релингът се строши и над водната линия зейна голяма дупка. Във въздуха отекнаха крясъци, след минута французите отговориха на залпа с всичките си оръдия. Тамсин погледна ужасено надолу, където беше експлодирало едно гюлле и по канонирите се изсипа смъртоносен дъжд от желязо. В следващия миг обаче тя се овладя, откопча полата си и хукна като вятър към горната палуба.
Офицерите на оръдията ревяха прегракнало заповедите си и се стараеха да бъдат чути сред страшния шум и виковете на ранените. Оръдията на „Изабел“ дадоха втори залп. През това време корабът се обръщаше бавно, за да даде възможност за стрелба и на оръдията от другата страна, докато първите заредят.
Един носач на муниции мина забързано покрай Тамсин, натоварен с куп патрони, които беше изнесъл от склада за оръжие. Мунициите се пазеха далече от оръдията и се вадеха само при необходимост. Едно парче желязо се заби в бузата му и той изпусна скъпоценния си товар.
Помощникът на боцмана се втурна на помощ. Той размахваше едно въже и крещеше като дивак. Носачът изпищя, от раненото око потече кръв. Тамсин се наведе, събра патроните и се затече към най-близкото оръдие, за да ги предаде на един от канонирите, чието лице беше почерняло от дима. Лейтенантът, който командваше оръдието, я изгледа учудено, но веднага забрави за нея и продължи да реве заповедите си. Моряците трябваше да изстрелят цяла редица навързани гюллета в такелажа на противника.
Тамсин разбра, че си е намерила полезно място в битката. Върна се в трюма на кораба, като прекоси с леки крачки тесните коридори, слезе надолу по стълбичката, мина през палубите и най-после намери склада за муниции, където се натовари с нови патрони и хукна обратно към оръдията.
Шумът беше оглушителен и тя имаше чувството, че няма да издържи още дълго. Вече не можеше да различава отделните шумове, само понякога потръпваше от болки при писъците на ранените. Един от мъжете, които стояха изправени до нея, рухна на палубата и изкрещя задавено. Двата му крака бяха откъснати от прелетялото гюлле, на всички страни пръсна кръв и виковете на смъртоносно ранения моряк проникнаха до мозъка на костите й.
Тамсин коленичи до него и разбра, че с нищо не можеше да му помогне. Все пак сърцето не й позволи да го остави сам с тази страшна болка. В този момент някой й заповяда грубо:
— По дяволите, погрижете се да отнесете проклетите муниции, на шесто оръдие.
Тя стана, тръсна глава, за да се овладее, и хукна нататък. Откъм кухнята долиташе хапеща миризма на горящ катран и в гърлото й се надигна гадене. Опитвайки се да не диша дълбоко и да не поглежда към кухнята, където лекарят ампутираше с бясна бързина, тя продължи работата си. Всеки ампутиран крайник се дезинфекцираше с катран, после лекарят се заемаше със следващата жертва.
Точно когато предаваше товара си, Тамсин се подхлъзна в една локва кръв. В последния миг успя да се залови за жакета на един лейтенант. Той я погледна втренчено, после спокойно заповяда:
— Пясък.
Тя разбра и хукна към бъчвата с пясък, поставена в ъгъла. Грабна в шепите си пясък и посипа кръвта по палубата. Оръдията гърмяха непрекъснато. Тамсин тичаше приведена напред и назад. Винаги когато намираше възможност да погледне към френския кораб, имаше чувството, че е останал съвсем без мачти и такелаж. Въпреки това оръдията му продължаваха да гърмят и нанасяха тежки рани на моряците от „Изабел“.
Хюго Лейтимър сякаш не забелязваше разрушенията и смъртта около себе си.
— Мистър Конаут, абордажните мрежи. — Той потърси с поглед полковника и видя, че е застанал при войниците, строени край релинга. Джулиън беше въоръжен с мускет и стреляше по мъжете, накачени по такелажа на френския кораб. До него стоеше великанът Габриел.
— Искате ли да се прехвърлите на неприятелския кораб, полковник? — извика гръмогласно капитанът.
Джулиън видя, че моряците вече размахваха абордажните мрежи. Разстоянието между двата воюващи кораба непрекъснато намаляваше. Той извади меча си с привичен жест и кимна с глава.