Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Първата бързо, втората бавно — обясни той и отново напълни чашата си. — Хайде, полковник, кажете, каквото имате да казвате.
— Четирима пътници, три коня и планина от багаж — обясни той без дълги предисловия.
— Велики боже! — Капитан Лейтимър го погледна изумено. — И как ще им намеря място на фрегатата си? „Изабел“ не е от големите военни кораби, сър.
Джулиън вдигна двете си ръце в жест на отчаяние.
— Адмиралът сметна…
— Адмиралът е един стар многознайко, който се меси във всичко. Той няма представа как се управлява военен кораб. Цял живот е бил капитан на платноходен кораб — обясни гневно Хюго. После отново напълни чашата си и я изпи на един дъх.
Джулиън имаше опит с мъже, които пиеха много. Без да се колебае, той напълни още веднъж чашата на капитана.
— А, ето ви и вас, знаете ли откога ви търся! Ще се радвате да чуете, че сандъците ни станаха с два по-малко… О, извинете! — Тамсин спря насред изречението и погледна въпросително мъжа в синя униформа с бели ревери и богато украсени със злато ръкави.
— Това е капитан Лейтимър. А кръчмата не е място за дами. — Джулиън не си направи труда да скрие гнева си. Надяваше се да уреди всичко с капитана, преди да му представи Тамсин.
— Е, аз не съм дама, нали все това ми повтаряте — засмя се весело Тамсин, вдигна предизвикателно крак на близкия стол и опря лакът на коляното си. — Добро утро, капитане? С вашия кораб ли ще пътуваме?
При вида на крехката фигура Хюго примигна смаяно. Младото момиче имаше живи виолетово-сини очи и къса сребърна коса. Носеше костюм за езда, но полата й беше вдигната толкова високо, че разкриваше кожения панталон отдолу. Няма да тръгнете с мен, защото аз ще се боря с всички сили, момиче. Само като си представи какво вълнение щеше да предизвика на кораба му присъствието на това необикновено, предизвикателно същество и го побиха тръпки.
— За бога, свалете си крака от стола — изръмжа ядно Джулиън и издърпа стола под крака й. — Седнете прилично. Щом вече сте тук, по-добре останете.
Тамсин приседна на крайчеца на стола и се усмихна любезно на капитана.
— Не обръщайте внимание на полковника. Тази сутрин е в ужасно настроение. Сигурно е от горещината. Името ми е Тамсин. — Тя му протегна ръка.
Напълно объркан, Хюго стисна крехките й пръсти. Тамсин и нищо повече? Нямаш ли фамилно име?
— Много се радвам да се запозная с вас, мис Тамсин — промърмори той.
— Обещавам ви, че няма да ви създавам ни най-малки трудности на борда — продължи все така бодро младата жена. — С Хосефа ще живеем в една каюта и спокойно можем да спим в едно легло. — Трябва да знаете, че сме свикнали с теснотията и неудобствата. А Габриел може да ви бъде много полезен… нали, полковник?
— Вероятно — отговори сухо Джулиън. Още не можеше да й прости намека, че му е зле от горещината. — Къде е той сега?
— Уговаря подробностите на сделката с тукашните търговци. Нали ви казах, че сандъците ни намаляха с два. Продадохме всички платове и малкото сандъче с бисерите. Сега имаме само златото и двата големи сандъка. Надявам се, че имате сигурно място, където да ги приберем, капитане?
— Гръм и мълния — промърмори Хюго. Имаше чувството, че се мята като риба на въдицата. — Най-добре е да ми покажете целия си багаж.
— Елате с мен горе. — Тамсин скочи с обичайната си бодрост. — Тъкмо ще се запознаете и с Хосефа. Тя е на стража при сандъците.
Хюго хвърли към полковника поглед, в който се четеше отчаяно неразбиране, но Джулиън изглеждаше още по-мрачен отпреди.
— Надявах се да ви запозная с положението на нещата по малко по-деликатен начин — изръмжа той. — Но Виолет изобщо не познава тази дума. По деликатността си тя е равна на стадо подплашени слонове, втурнали се да бягат.
— Виолет? — Бедният капитан загуби ума и дума. — А аз си помислих, че името на момичето е Тамсин…
— Прав сте — съгласи се Джулиън. — По-късно ще ви обясня как стоят нещата. — Той се обърна към Тамсин: — Бихте ли изчезнала за половин час? Надявам се, че не искам твърде много от вас. Ако Габриел се върне, помолете го да дойде при нас.
— Наистина ли ще разкажете всичко на капитана? Ако възнамерявате това, аз би трябвало да присъствам. — Тамсин го изгледа засегнато. — Все пак планът е мой и аз мога да го обясня най-добре, пък и…
— Млъкнете — прекъсна я строго Джулиън. — Аз ще обясня всичко на капитан Лейтимър със свои думи. Ние с него говорим език, от който вие нямате понятие. А сега изчезвайте.
Тамсин прехапа болезнено долната си устна. Това беше нейно дело и тя трябваше да присъства на стратегическата дискусия. Но много скоро й стана ясно, че ако дотук пътуването беше минало според нейните желания, от утре нататък щеше да бъде гост на флотата на Негово величество и съпровождана от армията. Тя нямаше представа от този начин на пътуване и със сигурност нямаше да има правото да взема решения и дори да изказва мнението си. А полковник Джулиън Сейнт Симон нямаше да пропусне удобния случай да й натрие носа даже ако с това я излагаше пред обществото.