Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Приемете най-сърдечните ми благопожелания. — Капитан Лейтимър засия с цялото си лице, сякаш ставаше въпрос за собствената му жена и първородния му син. — Предайте на съпругата си, че ще се моля за нея.
— Разбира се, че ще предам, много ви благодаря. Е, искахте три четирифунтови оръдия, нали?
— Точно така — отговори сериозно Хюго, без да си позволи дори полъх от тържествуваща усмивка. — Ще ви бъда вечно благодарен, сър.
Началник-щабът надраска нещо в бележника си. Лицето му беше изкривено болезнено, сякаш изцеждаха собствената му кръв, когато подаде на капитана скъпоценния разрешителен талон. Хюго вдигна ръка към обточеното със злато кепе и излезе от кабинета, изпълнен с дива радост от успеха си.
Утрото в Лисабон беше горещо, но във въздуха все още се усещаше полъхът на пролетта, който правеше парещата горещина на португалското лято малко по-поносима. В пристанището кипеше трескава работа. Фелуки, шалупи и рибарски лодки с мъка си пробиваха път между тежките търговски кораби. Четири британски военни кораба бяха хвърлили котва в най-външния край. Три от тях бяха линейни, а четвъртият стройна фрегата с тридесет и шест оръдия.
Капитан Лейтимър огледа с гордост елегантните линии на своята „Изабел“. Вдигна далекогледа си, за да й се наслади по-отблизо. Знамето се вееше на предната мачта, готово за събиране, когато потеглеха. Палубите бяха пълни с матроси, които вършеха съвестно работата си и капитанът кимна доволно. Утре сутринта щяха да излязат в открито море и да оставят далече зад себе си изнервящите бюрократични спънки на пристанищните чиновници.
— Прощавайте, но дали имам честта да говоря с капитан Лейтимър?
— Тъй вярно, сър. — Капитанът се обърна и се изправи лице в лице с едър мъж, на възраст горе-долу колкото него, с униформа на кавалерийски полковник.
— Полковник Сейнт Симон. — Джулиън протегна ръка. — Адмирал Моретон ми каза къде да ви намеря.
Пристанищният адмирал беше постоянен източник на ядове, непрекъснато се намесваше в плановете на своите капитани.
— Така ли? — попита хладно Хюго, като напразно се опитваше да скрие яда си, и разтърси ръката на полковника. — И с какво мога да ви услужа, полковник?
— Като ми позволите да пътувам на вашия кораб — отговори Направо Джулиън. — Както чух, утре отплавате за Портсмут.
Военните кораби често вземаха на борда си дипломати и пътници.
— Не виждам проблеми — усмихна се Хюго, зарадван, че не му създават допълнителни пречки.
Полковник Сейнт Симон се почеса смутено по главата.
— За съжаление нещата са малко по-сложни, капитане. Имате ли време да изпием по чаша вино, за да ви обясня за какво става дума?
— Кажете ми — помоли глухо капитанът — имам ли изобщо право на избор или носите в джоба си писмена заповед на адмирал Моретон?
— Адмиралът изяви съгласието си да се подчини на желанието на херцог Уелингтън — отговори предпазливо Джулиън. По традиция флотата стоеше по-високо от армията и дори главнокомандващият армията нямаше право да заповядва на флотските офицери.
— Разбирам. В този случай наистина е по-добре да изпием заедно по чаша вино, за да намалим удара, който ме очаква — отговори сухо Хюго.
— Аз съм отседнал… — Джулиън се покашля и се поправи. — Ние сме наели стаи в „Розата“. Кръчмата изглежда прилична.
— И аз така смятам. — Промяната от „аз“ към „ние“ не убягна от вниманието на капитан Лейтимър. Двамата обърнаха гръб на пристанището и тъкмо щяха да тръгнат към близкия хотел, когато пред тях застана едър, засмян мъж. Той носеше широките раирани панталони и червения жакет на моряк. Ушите му бяха украсени с огромни обици, косата беше сплетена на дълга плитка, овързана с пъстра кърпа.
— Добро утро, капитане, сър — поздрави мъжът и лицето му грейна от гордост. — Успях да намеря няколко свине, добре угоени, и три млечни кози.
— Много добре, Самюел. А сега вземи този разрешителен талон и се погрижи да го отнесеш в съответната служба. Три четирифунтови оръдия и муниции, колкото можеш да измъкнеш.
— Тъй вярно, сър. — Морякът взе пергамента и хвърли безучастен поглед към придружителя на капитана. После се отдалечи с разкрачената си моряшка походка.
— Самюел би намерил дори в пустинята заровена бъчва — засмя се капитан Хюго Лейтимър и забърза към прохладната кръчма на хотел „Роза“. — Незаменим, наистина незаменим.
— И аз познавам такива хора — отбеляза Джулиън и се насочи към една маса до прозореца. — Момче, донеси ни бутилка порто — обърна се той към келнера.
Капитанът седна и разкопча синия си жакет. На колана му беше окачен дълъг меч. Момчето донесе прашна бутилка и две чаши, Джулиън наля вино и капитанът изпразни чаша на един дъх.