Теменужени очи

— Не е почтено да ме наричаш глухарче, след като не ми позволяваш да те наричам милорд полковник — заговори сърдито Тамсин, когато излязоха от балната зала.

— Животът е пълен с непочтени неща, любов моя.

— И това е една от тях — изръмжа тя. — Много мразя да ме разнасяш насам-натам като чувал с картофи. Не е достойно, не разбираш ли!

— Но ти изобщо не си достойна личност — отговори й иронично Джулиън и се запъти с големи крачки, към малката къща, която бяха наели за зимата.

— Сега ще допълниш, че освен всичко друго не съм и подходяща съпруга за лорд Сейнт Симон, нали?

Лордът влезе в къщата и се изкачи право в спалнята. Тамсин напразно се опитваше да се освободи от яката му хватка.

— Точно обратното. Ти си съвършената съпруга за лорд Сейнт Симон. — Джулиън я хвърли на леглото с лицето надолу.

— Жената, чийто най-близък роднина по майчина линия предизвика най-големия скандал през последното столетие? — Тя се претърколи по гръб и се усмихна подканващо.

— Лорд Сейнт Симон не може да си представи по-добра жена — отговори с добре изиграна сериозност той.

Тамсин протегна ръце към мъжа си.

— А лейди Сейнт Симон не може да си представи друг мъж. В момента тя е безкрайно жадна за любов и само той може да утоли жаждата й.

Джулиън се усмихна и подигравателните искри в очите му изчезнаха, полегна до нея и протегна ръка да я помилва.

— Никога вече няма да жадуваш за любов, мила.

— Това е любов за цял живот — заяви тя и помилва устните му с връхчетата на пръстите си.

— Има ли изобщо друга любов? — Той хвана китката й и загриза нежно силните й пръсти.