Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Той огледа внимателно двора на къщата. Габриел беше разположил стражите с много умение. Един мъж беше застанал в задния край на двора, откъдето виждаше цялата козя пътека към планината. В нозете му имаше запалена факла, пушката беше между коленете му. Той пушеше лула и се оглеждаше на всички страни. Другите двама мъже бяха застанали в срещуположните краища на селото и охраняваха главния път. Габриел беше седнал така, че да държи под око и входа на двора, и обора, в който бяха прибрали съкровището.
Само че очите му бяха помътнели от виното и не виждаха ясно!
Джулиън реши да остане буден. През последните четири години на полуострова беше прекарал толкова безсънни нощи, че една повече нямаше да му навреди. Въздъхна и се обърна към плевнята.
— Дръжте момичето близо до себе си — викна подире му Габриел. Все едно пиян или трезвен, сигурността на малкото момиче беше първата му грижа и задача.
Джулиън вдигна ръка в знак, че е разбрал, и влезе в плевнята. Тримата наемници спяха на земята и хъркаха оглушително, когато дойдеше времето на втората стража, той щеше да ги събуди, за да заместят другарите си. Джулиън седна в един ъгъл на плевнята, точно до стълбата, която водеше към сеновала. Уви се в наметката си и се приготви да чака, докато Тамсин заспи.
След половин час повярва, че е чакал достатъчно дълго. Дано „изкушението“ най-после беше потънало в прегръдките на съня. Покатери се по стълбичката и се огледа. Тамсин беше разпростряла одеялата и си беше устроила удобно гнезденце от сено. Лунната светлина влизаше необезпокоявано през малкия кръгъл прозорец и косата й блестеше сребърна. Тихото й дишане беше единственият шум.
Джулиън отиде на пръсти до прозореца. Оттук се виждаше целият двор. Габриел и селяните се очертаваха ясно в мрака. Всичко изглеждаше мирно и нормално.
Той се усмихна и хвърли поглед през рамо към спящата Тамсин. В сеното се виждаше само сребърната й коса. Нима това диво и необикновено момиче очакваше да намери място в скованото от традицията английско общество? Нима вярваше, че ще успее да се приюти в лоното на едно консервативно корнуолско семейство, което държеше изключително много на ранга и общественото си положение? Освен това беше възможно да се е излъгала в обществения статус на майка си. Ако семейството беше от по-нисшите благородници или от провинциалната аристокрация, нещата се променяха. В такъв случай малката щеше да има по-добър шанс. Но да превърнеш незаконородената испанска бандитка в английска аристократка — това беше безумно начинание. Трябваха му много повече от шест месеца за да извърши това чудо. Пък и знаеше, че няма да понесе поражението. Открай време не можеше да понася загубите.
Лицето му помрачня и той се посвети отново на наблюдението на двора. Не знаеше колко време се беше взирал в пламъците на огъня, около който седяха играчите на зарове, когато забеляза зад обора тъмна сянка. Примигна и се запита дали трепкащата светлина не му е изиграла лош номер, но в следващия момент Габриел изрева като разярен бик и скочи на крака. Бъчвата пред него се обърна и се затъркаля по двора. Като по чудо в ръката му се озова огромен боздуган и той го размаха със смъртоносна сигурност.
Джулиън хукна надолу по стълбата, стиснал в ръка пистолета си. След миг се събуди и Тамсин. Както винаги, тя премина без усилие към състояние на будуване и се вслуша напрегнато в шумовете на двора.
Тримата мъже спяха дълбоко в сеното. Джулиън ги изрита нетърпеливо, но никой не се помръдна. Хъркането им се усили, само единият измърмори протестиращо. Кракът му се удари в нещо и той се приведе да го вземе. Глинена кана като тази, която бе видял на двора. Джулиън я вдигна и я помириса. Каната е била пълна с бренди, но имаше и друга миризма… на дъното плуваха бели прашинки. Габриел беше забранил на мъжете да пият след вечеря, но някой тайно ги беше снабдил с алкохол, подправен със сънотворен прах.
Джулиън изскочи на двора. Габриел беше заобиколен от мъжете, с които беше пил. Той размаха отново боздугана си и нададе дивия боен вик на планинците, за да ги сплаши.
Джулиън измъкна кривата си кавалерийска сабя и се хвърли в битката. Очевидно заплахата идваше от самото село. Единият от постовете беше паднал на земята и не помръдваше. Вероятно тъмната сянка, която лордът бе видял от прозореца на плевнята, го бе пронизала с нож. Сигурно и другите двама стражи са били обезвредени от селяните, защото не им се бяха притекли на помощ. Но ако бяха повярвали, че ще обезвредят Габриел със същото питие като наемниците, мъжете се бяха излъгали, и то жестоко.