Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Мъжете заръмжаха недоволно и измърмориха нещо за пилеене на време и енергия. Да стоят всяка нощ на стража означаваше да прекарват по-малко време в местните кръчми. Ала ропотът бързо замря под стоманения поглед на новия командир. Тъй като първият и единствен сблъсък между бреговата охрана и контрабандистите се беше състоял на пътя за Ландрет, през първите дни щяха да съсредоточат усилията си на това място — но под най-голяма тайна.
Лейтенант Оливър огледа недоволните лица на мъжете.
— Тайно — повтори той. — Не влизайте в кръчмите и се дръжте настрана от селяните! Няма да узнаете нищо, ако ви видят. Ще ги хванем само ако те не подозират, че сме наблизо. Трябва да ги изненадаме само един-единствен път! — Последните думи бяха произнесени с толкова спокойна убеденост, че по враждебните досега лица на мъжете се изписа нещо като въодушевление. — Само веднъж — повтори той. — и човекът, който си позволява да се подиграва със законите на негово величество, ще бъде в ръцете ни!
Мъжете зашепнаха одобрително и лейтенантът кимна доволно.
— Ще мине известно време, докато го отведем в Бодмин. Вероятно ще се наложи да остане няколко дни в местната тъмница.
Тази перспектива изглеждаше толкова привлекателна, че лейтенантът изведнъж се сдоби с готов и жаден за действие отряд.
— Започваме тази вечер — заключи решително Оливър и разгъна на масата подробна и точна карта на областта.
През нощта по всички важни точки на скалния нос между Фоуей и Мегависи бяха разположени постове и ако на Девилс Пойнт беше блеснала светлина, стражите непременно щяха да я забележат. Ала всичко остана спокойно, защото хората, които щяха да запалят тази светлина, тази вечер се занимаваха с обичайните си дела.
Когато малко след полунощ напусна любовното гнездо в скалите, лорд Ръдърфорд беше намръщен и замислен. Мередит бе весела и изпълнена с любов както винаги, а той не заговори нито за женитбата им, нито за контрабандата. Помогна й да прибере възглавниците и дюшека, за да направи място за доставката през следващата нощ, и мрачната сериозност на онова, което вършеха, беше в ярък контраст с безгрижието на предишната им игра. На сбогуване тя го прегърна силно и дълго остана притисната до гърдите му, което му показа, че въпреки привидната си веселост тя напълно съзнава опасността. Само да не беше толкова упорита, повтаряше си той с добре познатото чувство на безпомощност и примирение.
Сарацин изцвили тихо за поздрав, когато господарят му навлезе в горичката. Черният жребец вече беше свикнал да прекарва всяко нощ под звездите. Демиън реши тази нощ да се върне в Малори хаус не през полята, а по пътя между скалите, затова насочи коня си към тъмното море, където бялата пяна на прибоя блестеше на лунната светлина. Брегът беше невероятен: купчини насечени скали се издигаха стръмно от кипящия прибой, след тях идваха спокойни бели плажове в тихи заливчета, които криеха много неприятни изненади в безлунните нощи и само най-сръчните моряци, които познаваха отлично тези води, се осмеляваха да преминат през тях в мрака.
Леко движение отстрани на пътя, който водеше към полето, го стресна до смърт и космите на тила му настръхнаха. Кой беше още навън в този късен час? Може би влюбени, които се връщаха от тайна среща? Почти невъзможно. Ръдърфорд се сети, че не носеше никакво оръжие, освен камшика си за езда, и прокле глупостта си. Никога не бе помислял, че в тази малка община, където всички се познаваха добре, може да се появят разбойници по пътищата. Сарацин отметна глава назад и кожата на дългия, мускулест врат настръхна. И той беше усетил опасността, подушваше човешка близост.
Който и да беше, той не се показа; но докато препускаше напред, Ръдърфорд усещаше погледите му в гърба си. Кожата на главата му пулсираше. Той знаеше, че го наблюдават тайно, и чувството постоянно се засилваше.