Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
По залез слънце една рибарска лодка излезе от пристанището на Ландрет и заобиколи стръмния нос с назъбени скали. Щом излезе в открито море, лодката обърна посоката, без да гаси светлините на кърмата и носа. Френската лодка, която плаваше без светлини, веднага я забеляза и смени курса. Когато рибарската лодка заплава към Полруан и угаси светлините, Жак прехапа долната си устна — бе разбрал. Нещо не беше наред, но Мери очевидно нямаше намерение да се откаже от доставката. Допълнителното разстояние не представляваше проблем за Жак, но хората от Корнуол поемаха значително по-голям риск. Те щяха да изминат по-дълъг път, за да се приберат по домовете си, а след това и да разнесат стоката. Но не Жак носеше отговорността. Мери бе взела своето решение и щом хората й бяха готови да последват водачката си, значи знаеха какво правят.
Самата Мередит не беше в рибарската лодка, Жак не я забеляза и между мъжете, които чакаха на брега в близост до Полруан. С още трима тя се бе скрила в пещерата под Пенденис.
— Разбрахме ли се, Люк? Ти ще дадеш сигнал с фенера от плажа. Преследвачите ще долетят като молци на свещ. Тот, ти ще заведеш понитата в края на пътя. Щом се появи бреговата охрана, ще разгониш добичетата и ще предизвикаш объркване. Естествено полицаите очакват да видят понита и ще повярват, че са изненадали мъжете, които са ги извели в нощта. — Тя се изсмя тихо и белите й зъби светнаха върху почерненото лице. — Ще използвате объркването, за да изчезнете по пътеката. През това време Джош и аз ще свършим своята част от работата. Като зайци и кучета. Ще им дадем възможност да ни преследват до насита. Докато се занимават с нас, никой няма да обърне внимание на Полруан.
Спътниците й бяха мълчаливи мъже. Без да кажат дума, те се запътиха към изхода на пещерата.
Лейтенант Оливър и хората му, които се бяха разпределили по продължение на бреговата ивица, нервно потропваха с крака и гризяха ноктите си в очакване на поредната безуспешна нощна стража. Толкова по-изненадани бяха, когато видяха недвусмисления сигнал с фенер — за миг блесна светлина и веднага угасна. Сигналът се повтори още няколко пъти, сякаш искаше всички да го забележат — за голямо веселие на лейтенанта. Мъжете от Корнуол бяха дървени глави, въпреки цялата им враждебност и подозрителност! Мина почти час, докато полицаите се съберат на скалата над плажа, откъдето беше даден сигналът. Но забавянето не смути лейтенант Оливър. Намерението му бе да хване контрабандистите на местопрестъплението, а можеше да се предполага, че щеше да мине поне час, докато лодката стигне до брега. Когато се обърна, гледката, която се разкри пред очите му, беше в състояние да зарадва дори сърцето на мъртвец. Тъмни сенки се движеха по пясъка, мъже и понита. Малка лодка — доста по-малка, отколкото беше очаквал, — бе изтеглена на брега. Това беше достатъчно. Лейтенантът извади пистолета си и даде изстрел като драматично предупреждение към хората на брега и сигнал към собствените му хора, които се втурнаха след началника си. Всички бяха убедени, че контрабандистите няма къде да избягат.
Понитата, стреснати от изстрела, вече не се нуждаеха от трънливите клони, които Тот размаха над задниците им. Те се разбягаха на всички страни, цвилейки уплашено, а когато между тях нахлу орда мъже с извадени саби и готови за стрелба мускети, направо подивяха. Тот и Люк се изсмяха доволно и увеличиха още повече бъркотията, като няколко пъти се появиха на различни места между понитата, за да заблудят полицаите, които нямаха представа къде се намираше противникът и имаха ли изобщо противник. Всеки път, когато виждаха тъмна фигура, която сякаш нямаше лице, само зъбите й блясваха за миг, те се втурваха като обезумели в тази посока, но не намираха никого.
След минута Тот и Люк се спасиха от бъркотията и се изкатериха безшумно по невидимата пътека. В този момент проехтя нов изстрел и гласът на Мери се издигна над суматохата, за да увеличи въодушевлението на полицаите:
— Бягайте, момчета! Всеки да се спасява, както може!
Лейтенант Оливър откри на брега самотна фигура, която стискаше в едната си ръка къса сабя, а в другата димящ пистолет. Втора фигура тичаше към пътя между скалите. Офицерът нямаше представа какво става долу, но искаше непременно да се сдобие с нещо, с което да докаже каква работа е свършил тази нощ. След като вече го бяха направили на глупак, трябваше на всяка цена да залови онзи, който му беше погодил този номер. Няколко часа щеше да го обработва, както си знаеше, след което пленникът с готовност щеше да изпее пред лейтенант Оливър всички сведения, които му бяха нужни.