Жена с минало

— Не би ли било по-разумно да се въздържате известно време? — Ръдърфорд се опита да се аргументира разумно и дистанцирано, ала в гласа му прозвуча страхлива молба.

— Но тогава ще ни сметнат за страхливци! — възпротиви се веднага Мери. — Освен това вече всичко е уредено. — Тя пришпори кобилата си и той препусна след нея, шокиран от последните й думи.

— Какво е уредено?

— Следващата доставка. Пристига утре вечер. — Мери махна небрежно с ръка. — Щях да ти кажа при следващата ни среща.

Той забрави, че се намираха на открит път, наведе се, грабна юздите на кобилата и я спря.

— И искаш да вярвам, че щеше да ми кажеш, ако днес не се бяхме срещнали случайно и не ти бях представил лейтенанта? — Сивите му очи изпущаха светкавици.

— Да, естествено, нали ти обещах да ти съобщавам за всяко ново излизане? — Мери го погледна невинно. — Но си помислих, че ще ти бъде по-леко, ако го узнаеш едва в последната минута. Така нямаше да се тревожил за мен толкова дълго, нали разбираш?

Тази безгрижна забележка го накара да загуби ума и дума. В следващия момент гневът му избухна с дива сила.

— Един ден, Мередит — изфуча ядно той, — ще ти извия врата, ако законът не го е свършил преди мен!

— О, не се вълнувай толкова — отговори нежно тя. — Всичко е обмислено в подробности, уверявам те, че няма да има засечка. Не вярвам, че лейтенант Оливър очаква доставка толкова скоро след пристигането си. Той си мисли, че контрабандистите ще избягат от огъня и ще чакат, докато намерят начин да се справят с могъществото му.

— Ако вярваш в това, значи си глупачка — отсече ядно Демиън.

— Вярвам го и не съм глупачка — отговори в същия тон тя. — Струва ми се, че няма смисъл да яздим заедно, ако ти си решил, че само ще се караме, лорд Ръдърфорд.

— Веднъж поне да сме на едно мнение — отговори горчиво той и пусна юздите на кобилата. — Можеш да продължиш пътя си, лейди Блейк!

Мери продължи напред, после спря и се обърна към него.

— Прости ми, че се държах така грубо. Ти се страхуваш за мен и не беше редно да ти отговарям така лекомислено. За мен е по-просто, защото съм активен участник в ставащото. Разбирам, че за теб е трудно да седиш и да чакаш да се върна.

— Това е ад! — избухна той. — Ако разбираш как се чувствам, защо продължаваш да ме дразниш?

— Знаеш отговора, любов моя. — Тя се усмихна и помилва ръката му. — Длъжна съм да прибера утрешната доставка. Всичко е уредено, много хора чакат стоката и вече не мога да променя плана. След като всичко приключи, обещавам да говоря с Барт.

Ръдърфорд простена отчаяно.

— Разбирам, че трябва да се примиря с това половинчато обещание.

Ако беше отишъл в митницата малко по-късно на същия ден, той щеше да реагира по съвсем различен начин. Най-вероятно щеше да свали Мередит от коня й, да я метне напреки през седлото си и да препусне, накъдето му видят очите, за да я отърве от надвисналата опасност.

Лейтенант Оливър вече имаше опит с хората от Корнуол и се беше научил да бъде предпазлив. Веднага бе разбрал, че присъствието на няколкото местни чиновници в митническата служба, които не бяха членове на бреговата охрана на негово величество, правеше плановете му достъпни за по-широк кръг хора, а това не беше препоръчително. Като резултат от тези размишления лейтенантът първо изпрати местните хора по домовете им и едва след това събра полицаите, за да им разясни стратегията си. Планът му беше гениален в простотата си. Вместо случайни акции по брега, хората от охраната щяха да стоят на пост всяка нощ. Никой не знаеше кой точно бряг използват контрабандистите, но със сигурност беше някое от самотните заливчета по късата ивица между Фоуей и Мегависи. Вероятно контрабандистите даваха от брега сигнал под някаква форма. Затова лейтенантът възнамеряваше да разположи постове по цялата брегова ивица.