Жена с минало

Тонът му беше толкова сериозен, че Мередит се намръщи.

— Изглеждаш недоволен, сър. Направила ли съм нещо, което да те засегне?

— Това не е недоволство, а страх — поправи я той. — Макар че в отношенията ми с теб двете чувства често не се различават.

Вратата се отвори и Сийкомб влезе с табла в ръка. Мери подаде на госта чаша шери и направи банална забележка за времето. Демиън благодари и отговори с няколко нищо незначещи думи. Сийкомб излезе.

— Случило ли се е нещо, което е предизвикало по-силен от обичайния ти страх? — попита направо Мери.

— Не съвсем. — Той й разказа за преживяното през нощта и изпита безкрайно облекчение, когато не бе обвинен, че вижда призраци.

— Имаме план за извънредни случаи — промълви замислено тя. — Досега не сме го прилагали, но мисля, че в този случай би било разумно да вземем някои предпазни мерки. Ако нашият приятел Оливър наистина е разположил постове по пътищата, можем да изместим малко мястото на доставката. — Очите й засвяткаха и тя пъхна палец в устата си — непогрешим знак за възбуда.

— Какво искаш да кажеш? — попита тревожно Демиън.

— Искам да кажа, скъпи, че тази нощ няма да има излет до пещерата — отговори весело тя. — Лейтенантът ще остане разочарован, а пък на хората му много скоро ще им омръзне да стоят нощ след нощ на пост без никакъв резултат.

— Смяташ да откажеш доставката? — Той я погледна недоверчиво.

— Ами… не точно — отговори уклончиво тя, защото не беше в състояние да го излъже.

— Какво тогава? — попита настойчиво той.

— Доставката ще пристигне, но няма да я отнесем в пещерата. Докато полицаите стоят на пост по продължение на пътя, стоката ще бъде отнесена на друго място — близо до Полруан, от другата страна на Фоуей. Никога досега не сме използвали този резервен лагер, защото е отдалечен и после ще ни трябва много време, за да разнесем стоките. Лейтенантът няма да разбере нищо, защото ще му предложим нещо за отклоняване на вниманието — колкото да запазим интереса му към тази част на света. — Тя се усмихна успокояващо и се изправи. — Много ти благодаря за предупреждението. Можеш да бъдеш сигурен, че ще се съобразя с него. Сега обаче те моля да ме извиниш. Трябва да уведомя някои хора, че се налага да променим плановете си.

— Ще дойде ден, когато няма да се измъкнеш ненаказана, Мери Трелоуни — заяви с треперещ глас Демиън. — И тогава не казвай, че не съм те предупредил. — Той остави чашата си на масата, кимна й за сбогом и излезе от библиотеката.

Мери го проследи с нещастен поглед, а когато той затръшна вратата зад гърба си, трепна като от удар. Последните й думи бяха много груби. Не биваше да засяга по този начин гордостта му. Но й беше невъзможно да играе ролята на сладко, изпълнено с любов котенце, когато всичките й мисли и цялата й енергия бяха съсредоточени в създаването и изпълнението на крайно рискован план, който трябваше да обърка бреговата охрана и да осигури спокойното разтоварване и скриване на контрабандната стока. Това беше още един знак за невъзможността Мери Трелоуни и лорд Ръдърфорд да станат мъж и жена. Дано и Демиън най-сетне да го разбере, каза си горчиво тя. Вече цяла вечност не беше засягал тази тема. Какво обаче имаше предвид с последното предупреждение? Може би то не означаваше нищо конкретно. Тя потърка слепоочията си, прогони този въпрос от съзнанието си и се качи горе да се преоблече. Трябваше да отиде в селото и да намери Барт. Той щеше да предаде известието и указанията й на другите.