Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Безнадеждно е, направо е безнадеждно, докторе — каза ми Куик, изпускайки букви в речта си, както правеше понякога от възбуда. — Какво може да се направи с тълпа прасета, щом всяко от тях е готово да побегне към собствената си кочина или където и да е, освен към неприятеля? Колкото по-скоро фунг ги покорят, толкова по-добре за всички заинтересовани, казвам аз. Ако не беше заради Господарката ни (Куик винаги наричаше Македа „нашата Господарка“, след като му бе внушено, че „Нейно Величество“ е неправилна титла), моят съвет към капитана и към вас, господата, щеше да бъде: махнете се от тази дяволска дупка, колкото бързо могат да ви отнесат краката, и да половуваме малко по пътя за дома, като оставим абати да си уреждат собствените работи.
— Сержанте, забравихте, че имам причина да остана на тези места от света, а също такива имат и другите. Например, професорът много харесва тези стари скелети в пещерата. — И аз замълчах.
— Да, докторе, а капитанът много харесва нещо далеч по-хубаво от скелет, а също и всички ние. Е добре, ще трябва да изчакаме края, но някак си не мисля, че ще го дочакаме. Когато обаче един човек е живял честно според своите разбирания, няколко години повече или по-малко нямат голямо значение. Най-сетне, освен вас, господата, кой друг би почувствал липсата на Самюел Куик.
След това, без да дочака отговор, той се изпъна като струна и отиде да подпомага няколко папагалски офицери абати, които мразеше и които го мразеха, да внедряват елементите на военното обучение у една новосформирана команда, като ме остави да се чудя какви страхове или предчувствия тревожеха честната му душа. Но това не беше главната задача на Куик, в течение най-малко на шест часа всеки ден той помагаше на Оливър в голямото начинание да се пробие тунел от края на Гробницата на Царе дълбоко в здравата скала, която оформяше основата на могъщия идол на фунг. Задачата бе огромна и всъщност щеше да се окаже невъзможна, ако не беше съмнението на Орм, че някакъв проход някога е водил от края на пещерата към идола, което накрая се оказа напълно правилно. Такъв проход наистина бе открит и преграден зад стола, приютил кокалите на гърбавия цар. Той се спускаше много стръмно на разстояние от няколкостотин ярда. След това на други стотина ярда стените и покривът му бяха толкова напукани и разклатени, че поради опасност от нещастни случаи сметнахме за необходимо да ги укрепим с дървени подпори, докато напредвахме нататък.
Най-после стигнахме до място, където стените се бяха срутили съвсем, предполагам от голямото земетресение, разрушило значителна част от античния пещерен град. На това място, ако можеше да се вярва на инструментите и изчисленията на Орм, бяхме на около двеста стъпки от пода на бърлогата на лъвовете. Изглеждаше вероятно, че проходът някога е водил до нея. Възникна въпросът, какво трябваше да се направи. Беше свикан съвет да се обсъди този проблем, на който присъстваха Македа и няколко благородници абати. На тях Оливър обясни, че даже и да се окаже възможно, щеше да бъде безполезно да се прочисти стария проход, и че накрая щяхме да се намерим отново в бърлогата на лъвовете.
— Какъв е тогава вашият план? — запита Македа.
— Господарке — отговори той, — аз, вашият слуга, съм получил задача да унищожа идола Хармак чрез експлозивите, които донесохме от Англия. Най-напред бих ви запитал, дали все още държите на това намерение?
— Защо трябва да се изостави то? — запита Македа. — Какво имате срещу него?
— Две неща, господарке. Като военно мероприятие такова дело изглежда безполезно, тъй като, и да бъде разрушен сфинксът и убити известен брой жреци и пазачи, с какво това би помогнало военната кауза? Второ, такова разрушение ще бъде технически много трудно или въобще неосъществимо. Наистина взривовете, които носим, имат страхотна мощ, но кой може да бъде сигурен, че са достатъчни да пръснат тази планина от твърда скала, чиято маса не мога да изчисля, понеже нямам нито уреди, нито нужните сведения за размера на кухините във вътрешността. Накрая, ако опитът трябва все пак да се реализира, нужно е да се прокопае тунел с дължина не по-малка от триста стъпки — най-напред надолу и после нагоре, в самата основа на идола. Ако това следва да се свърши за шест седмици, с други думи, до сватбата на султанската дъщеря, работата ще бъде много тежка, ако въобще може да се осъществи, даже стотици мъже да се трудят ден и нощ.