Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Боли ли още? — Лицето на Алена издаваше съчувствие.
Коул леко натисна с пръст превръзката над раната.
— Страхувам се, че съм отнесъл парче от някой снаряд.
— Как се случи това? Мислех, че вие, лекарите, работите далече зад фронт?
Коул й описа цялата поредица от неудачи. След победата през първия ден и поражението през втория го изпратили да се погрижи за ранените в една отдалечена артилерийска част, която силно пострадала. С помощта на войниците измъкнал от блатото няколко коли. След това търсили мулетата, разпръснали се из гората. Точно когато натоварили ранените на колите, се появил патрул от войските на Конфедерацията. Коул заповядал на войниците да се изтеглят с ранените, а той самият останал да ги прикрива. Задържал врага достатъчно време, за да могат неговите хора да наберат преднина. Стрелял яростно и противникът потърсил укритие, очевидно мислейки, че има по-многобройна войска срещу себе си. Но скоро до мъкнали оръдие с картечни снаряди и превзели откритото място, което защитавал Коул.
От този момент нататък спомените му за събитията бяха много неясни. След един последен залп той изоставил оръжието си. Точно когато искал да се качи в седлото, камара от бурета с барут избухнала близо до него. Сякаш цялата местност била вдигната във въздуха. Коул си спомняше как един огромен смърч се стоварил върху него и той усетил силен удар в бедрото. Вкопчил се в шията на коня си и препуснал в див галоп през блатата, докато край него летели куршуми. По-късно превързал, доколкото можал, раната. След това настъпили дълги часове на жарко слънце и задушна горещина. Измъчвали го комари и мухи. Денят превалил, изгрял нов, а следващата нощ Коул прекарал под закрилата на голям дъб, обхванат от треска и изложен на дъжда. Следващите дни постоянно насочвал коня си на юг с намерението все някога да стигне до Ред ривър. Измъчван от видения, причинени от треската, с много мъки и усилия достигнал местност, която му се струвала позната от някъде. На реката сменил преуморения си кон с малка лодка. Легнал вътре и се оставил на бавното течение. Слънцето безжалостно напичало. Пресъхналите му устни се напукали, докато бил носен от течението почти в безсъзнание. В един момент чифт ръце грубо го сграбчили и силна болка пронизала крака му. Когато отново дошъл на себе си, се намирал в задушната жега на бараката за опушване на Гилът.
Алена търпеливо беше изслушала Коул. Когато най-после приключи, той поклати глава.
— Всичко е объркано, на мен самия не ми е много ясно. — Той се огледа. — В Брайър Хил ли се намираме?
Момичето кимна.
— В моята стая. — Малко смутена от това обяснение, тя побърза да добави: — Единствено в нея все още има легло.
Очите на Коул я огледаха бегло.
— Не подобава твърде на един джентълмен да отнеме леглото на една дама, но въпреки това съм ти много благодарен. Отдавна не съм спал така добре.
Хвърли поглед на странното й облекло и боядисаното лице и попита сухо:
— Ти ли превърза крака ми?
— Не, Саул. Аз само позакърпих дрехите ви и ви изкъпах… — Тя рязко млъкна и прехапа устни, защото Коул я изгледа втренчено. В началото никак не се притесняваше, когато миеше едрото мъжко тяло. Здравословното му състояние й създаваше много по-големи грижи. През войната човек трябваше да се освободи от някои предразсъдъци. Но само да престанеше да я гледа по този начин!
— Виж ти, как се променят нещата — усмихна се Коул закачливо. — Винаги съм мислил, че ще стане точно обратното.
— Да, и достатъчно често сте ме заплашвали с това — отвърна Алена. Тя се чувстваше неудобно под проницателния му и настойчив поглед.
— Питам се какво ли те е накарало да ме спасиш от семейство Гилът…
Всъщност Коул тайно се чудеше какво да си мисли за нея и дали тя наистина го мразеше толкова, колкото твърдеше.
Сивите очи хвърляха искри.
— Може би не трябваше да го правя, защото вие сте наистина най-неблагодарният и твърдоглав янки, когото познавам.
С тези думи Алена се врътна на токовете си и понечи да излезе от стаята, но Коул хвана ръката й и я дръпна назад така, че тя не можеше да му окаже съпротива.
— Повярвай ми, много съм ти благодарен. Ти може би повторно спаси живота ми. Толкова ми беше олекнало, когато се събудих тази сутрин…
— Следобед е — поправи го Алена троснато.
Не искаше да го окуражава твърде много. Освободи ръката си от неговата и я пъхна в джоба на огромното си палто.
— Проспахте почти целия ден. Ако нямате нищо против, сега ще ви оставя сам. Имам да върша и друга работа.
Тя се измъкна бързо, без да му позволи да я задържи наново. Слезе в кухнята. Много хапливи забележки спрямо мъжа горе напираха на езика й. Алена усещаше колко е уязвима и се опитваше да сложи ред в душата си. Защо само не можеше да изпита една проста, здрава омраза към този янки? Щеше да се чувства много по-добре.