Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Всъщност умирам от глад и щом вътре има храна, бих влязла дори ако мястото е обор.
— Може би ще се срещнем с хора от „Гордостта на Лондон“ — предупреди я Гейдж. — Това място често се посещава от моряци и от техните дами.
Думите му ни най-малко не притесниха Шимейн, затова тя само сви равнодушно рамене. Очевидно господарят й се опитваше да я подготви за евентуалното неблагопристойно поведение на посетителите в таверната, но надали бе възможно да се случи инцидент, по-лош от онова, на което бяха подложени затворниците по време на прекосяването на океана. За Шимейн тримесечният престой в една каюта заедно с Мориса бе поучително преживяване, което нямаше да забрави никога, колкото и да й се щеше.
— Стига да получа храна, мисля, че бих понесла дори още една среща с госпожа Фич.
Гейдж прехвърли Андрю в една ръка, а с другата обгърна небрежно кръста на прислужницата си и тримата се отправиха по улицата към таверната. Шимейн пристъпваше бавно, скована от близостта на високия, красив мъж, който вървеше до нея и чиято силна ръка леко докосваше талията й.
Внезапно Гейдж долови някакво размърдване при входа на смесения магазин и се спря, обзет от внезапно опасение. Улови Шимейн за ръка, мълчаливо й нареди да изчака и пусна Андрю до нея. Сетне се прокрадна предпазливо напред. Чудеше се дали Джейкъб Потс не е решил да се върне и да извърши ново покушение над прислужницата му. Но когато стигна до входа, той въздъхна с облекчение, защото видя единствено гърбушкото, сгушен в сенките.
Каин разбра, че е разкрит, напусна укритието си, пристъпи напред и надзърна към Шимейн иззад ъгъла на магазина. В ръка държеше букет клюмнали цветя. Като се обърна срещу Гейдж, той му ги подаде, но високият мъж не ги взе, затова Каин посочи към момичето.
— Цъфтя… цъф… За Шамен. Моля… дай… дай й… цъфтя.
— Дай й ги ти — подкани го Гейдж и повика с жест прислужницата си да се приближи. — Всичко е наред, Шимейн. Това е Каин. Иска да ти даде нещо.
Шимейн се протегна, за да улови ръката на Андрю, но стреснат от мисълта, че ще се приближи до уродливия човек, той яростно заклати глава. Тя нежно го зауспокоява, но всичко бе напразно — Андрю продължи страхливо да се дърпа и беше повече от ясно, че не иска да има нищо общо с Каин. Накрая Шимейн го остави и отиде до входа, където стоеше баща му. Когато я зърна да се приближава, Каин се отдръпна назад в сенките, сякаш не искаше тя да го вижда отблизо, но усмивката й го окуражи и той отново пристъпи тромаво напред и й подаде букета.
— Благодаря ти за цветята, Каин. Много са красиви — каза тя приветливо, като се наведе импулсивно и го целуна по бузата.
Каин залитна назад от удивление и я зяпна. После, напълно смутен, леко докосна мястото, където се бяха допрели устните й, сякаш не можеше да повярва, че това се е случило наистина.
Гейдж беше трогнат от добротата й.
— Изглежда, че спечели сърцето му, Шимейн.
След своето арестуване Шимейн беше видяла много болезнени сцени и неведнъж се бе ужасявала от собствената си безпомощност. Едва тогава бе разбрала какво означава да копнееш истински за една само блага дума, за един само мил жест. Ненавистните обиди и унижения, на които я бяха подложили в затвора, бяха направили Шимейн още по-състрадателна към злощастните и онеправданите. Не й бе трудно да прозре, че този клет, грозен човек, наказан по рождение, отчаяно се нуждае от приятелство и от малко нежност.
— Ще запазя букета ти, Каин — обеща му тържествено тя, като притисна цветята до гърдите си. — Още веднъж ти благодаря за твоята любезност и за това, че ми върна обувките. Не познавам много хора тук, в това градче, така че, ако нямаш нищо против, ще те считам за свой приятел.
Гърбушкото не знаеше какво да отговори, затова наклони глава и крадешком погледна Гейдж, сякаш търсеше подкрепа от мъжа, който познаваше това добросърдечно създание. Но и Гейдж не можеше да му помогне, защото бе не по-малко удивен от нейната състрадателност.
Объркан и все още изпълнен с необикновено чувство на благоговение, Каин си тръгна, тътрейки крака в посока, противоположна на мястото, където Андрю стоеше като вкопан, с широко разтворени от ужас очи.
Гейдж съжали уплашения си син, пристъпи към него и го вдигна. Андрю обви ръце около врата на баща си, безкрайно облекчен, че е в безопасност и че чудовищният мъж си е отишъл.
— Още ли си гладен? — попита нежно Гейдж, като наклони глава назад и се взря в личицето му. Момчето кимна нетърпеливо и с внезапна усмивка се притисна още по-силно към баща си. Той също се усмихна и отвърна на прегръдката му. После погледна към Шимейн, която изглеждаше трогателно смутена от цветята, и прошепна в ухото на сина си: