Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Елиза, никога не съм искал да ви причиня болка.
— Какво говорите? — Тя скочи като ужилена и извика със святкащи очи: — Искате да наречете вашето държание, с което ми причинихте толкова мъка, нежно и сдържано? — С малкия си юмрук тя го удари в гърдите. Той политна крачка назад, изненадан от внезапната й промяна. — Не ме ли отвлякохте от къщата на вуйчо ми? Не наредихте ли да ме влачат през най-съмнителните части на Лондон? За да ме приберат в една изгнила черупка и да ме превозят през морето в чужда страна, където да ме държат затворена в тази съборетина? — Тя удряше като полудяла по гърдите му. — Не ме ли направихте робиня?
Максим отстъпваше все по-назад, докато се удари в кревата и падна тежко на него. Но неговата неприятелка бе неумолима.
— За каква ме мислите? Аз не съм жена на офицер и не ми харесва тази руина, в която, изглежда, се чувствате уютно. Не съм превзета, но мразя студа, който прониква от всички пролуки и цепки. Всяко ставане сутрин е мъчение!
Нежното като сянка същество сега се отдели бавно от него и отиде към огъня, където гледа дълго в замиращите пламъци. Накрая се обърна отново и Максим се учуди, когато видя сълзи в очите й.
— Не се моля за приятния живот, които бихте предложили на скъпата Арабела, — каза тя малко смутено, — не искам нищо повече от това да ме изпратите у дома, преди да настъпи пролетта. Бих искала само да живеем в мир, докато сме затворени тук заедно. Наситих се на разправии. Зная разбира се, че бихте предпочели тук да е очарователната Арабела. Тази грешка никой от нас не може да поправи. — Елиза отиде към вратата. — Моля ви сега, милорд, — каза тя тихо, — отидете си. Приятни сънища!
Максим стана, вдигна шпагата и я постави в ножницата, докато хиляди мисли минаваха през главата му. На вратата застана до момичето. Нямаше думи; но ако бе казал в този момент, че не изпитва вече някакви чувства към Арабела, щеше да изглежда твърде…. С неохота остави Елиза сама и тръгна.
Елиза опря с въздишка чело на вратата. Самотата на помещението тежеше върху й. Чувството на изтощение и безпомощност бе извънредно голямо. Всеки път, когато оставаше сама с Максим, тя се държеше като отмъстителна фурия. Не издържаше и един час, без да започне скандал, като че ли той я караше да се гневи на самата себе си.
Когато Елиза се събуди, мрачна сива светлина известяваше зазоряването. Някъде наблизо се отвори врага и след това се затвори отново. Показа носа си изпод завивките и видя оловносивото небе. Тя се страхуваше, че снегът може да продължи да вали, защото замъкът така би станал една бяла крепост, достъпна само за много смелите или много твърдоглавите. Тя придърпа дрехите си в леглото и се облече под завивките. След това стана. Като наметна шал на раменете си, изтича до камината, да запали огъня.
Скоро след това излезе от покоите си с високо вдигната коса и слезе долу. Поведението й, самоуверено и спокойно, не издаваше нищо от бурните чувства, които я владееха. Какво си мислеше той за нея? Арабела не би била в състояние да извърши насилие.
Спенс седеше на издигнатата камина и наблюдаваше готвача, които тъкмо вадеше пресни хлебчета от печката. Когато Елиза приближи, той скочи, за да й премести стол до масата. Тъй като рядко можеше да се види Спенс без Фич, тя попита:
— Е, защо не се мярка Фич днес? Болен ли е?
— Не се страхувайте, мадам, той потегли с негово благородие за Хамбург още преди изгрев слънце.
Спенс се протегна зад гърба на готвача да си вземе едно хлебче от тепсията и го лапна навреме, отбягвайки удара на готварската лъжица, с която Дитрих замахна.
— За Хамбург? — Елиза не можа да прикрие разочарованието си. Дали му бяха омръзнали щуротиите й? Завинаги ли си беше отишъл? — Кога ще се върнат?
— Не зная. Негова светлост не каза кога ще се върнат.
— Хм, не е толкова важно, — рече Елиза. — Ще ми остане повече време за себе си.
Спенс не обърна внимание на притеснението й, тъй като си угаждаше с хлебчето.
— Да, сигурно и негово благородие си го е помислил, когато замина.
Елиза направи опит да се усмихне.
— Ще има късмет, ако не го застигне буря. Сивото небе предвещава лошо време.
Наистина, след обяд се спусна гъста мъгла и обгърна далечните хълмове. Елиза, която гледаше през прозореца, имаше чувството, че е попаднала на някаква далечна планета и се страхуваше, че никога вече няма да се върне у дома, в Англия. Тя отхвърли тези тъжни мисли и се отправи да почисти покоите на Максим. Макар и да работеше старателно, чувството на самота не я напускаше. Беше вече така свикнала с компанията на Максим, че той й липсваше, когато не беше в замъка.