Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Изрекох необмислени слова в яда си. Прости ми, сроднико. Вече ти обясних защо самият аз не искам да имам нищо общо с тези глупави схватки из равнините. Въпреки това си мисля, че е редно Хастурите да изпитат силата на Райднау, преди да ги признаят за равни на себе си. Ако натрапниците не успеят да се опазят, значи наистина не заслужават и да се слеят със Серайс. Може би боговете знаят добре какво правят, когато подклаждат войни сред хората. Така старите кръвни линии, отслабени от разкоша и духовния упадък, измират и освобождават място за младите, напористите. А и новият генетичен материал се подлага на изпитание…
Аларт врътна глава.
— Някога сигурно е било полезно. Войната наистина е била изпитание на силата и храбростта, а слабите не са продължавали рода си чрез потомството. Не ми се вярва, че същото важи и за настоящето — подли измислици като лепкавия огън избиват и силните наред със слабите, дори жените и децата, а нима те са виновни за разправиите между господарите?
— Лепкав огън! — прошепна Михаил. — И това ли дочакахме — Владенията да се нападат с лепкав огън?! Дано поне не сеят опустошение навсякъде. Суровините се добиват твърде трудно, а и бързо се развалят, щом веднъж ги изложиш на въздух…
— Сроднико, правят го матричните кръгове в Кулите. Това също ме подтикна да се махна по-далеч. Нямаше да ме пратят на достойна смърт в битка, а щях да се занимавам точно с тази гнусотия…
— Всички ли на юг от Кадарин са си загубили ума? А аз, наивникът, се заблуждавах, че обикновената разсъдливост ще ги възпре от употребата на оръжия, съсипващи и победители, и победени! Дори сега ми е трудно да повярвам, че почтен човек би нападнал по подобен начин свои сродници. Аларт, наистина е по-добре да останеш тук. Бих разгневил боговете, ако поощрявам когото и да било да участва в такава подлост! — Лицето му се сгърчи. — Дали пък няма да е проява на божествено милосърдие, ако онези в равнините се изтребят взаимно, както в легендата за драконите, изгорили се един друг с огъня си? А доскорошните им жертви започнали да градят нов живот върху пепелищата…
16
Рената бързаше, забола поглед в краката си, през един от вътрешните дворове. Унесена в мислите си, тя се блъсна в някого, промърмори извинение и щеше да продължи по пътя си, но две ръце я прихванаха за раменете.
— Почакай мъничко, сроднице! — помоли Аларт. — Почти не съм те виждал, откакто дойдохме тук.
Рената го погледна най-сетне.
— Братовчеде, да не се готвиш за завръщане в равнините?
— Не, господарят на Алдаран ме покани да остана. Ще предам на Донал наученото в Неварсин. — Той се вгледа внимателно в лицето й и се намръщи угрижено. — Какво те измъчва? Трябва да се е случило нещо страшно…
Смутена, тя промълви:
— Ами не знам.
След миг вече проникна в мислите му и се видя каквато беше в неговите очи — с хлътнали бузи, пребледняла, изтерзана от някаква трагедия.
„Сега ли съм такава или ще бъда след време?“
— Моля те за прошка, братовчедке, уплаших те напразно. Вече се убеждавам, че почти всичко във виденията си дължа само на своята боязън. Тук едва ли има нещо толкова ужасно, нали? Или все пак дамизела Дорилис е малкото чудовище, за което я смятат слугите, нали?
Рената се засмя малко пресилено.
— О, не! Тя е най-милото дете, засега ми показва само привързаност и послушание. Но… Аларт, всичко за нейния ларан се оказа истина! Измъчват ме опасения какво ще каже баща й, когато ме изслуша. Не се съмнявам, че ще изпадне в ярост!
— Виждал съм я съвсем замалко — промърмори той. — Донал ми показваше как се управляват тези летящи играчки — планерите, а тя дойде при нас и му се примоли да полети с нас. Донал обаче я отпрати да попита Маргали, защото не на него се падало да й разреши. Детето много се разсърди.
— Но не използва мълниите си срещу своя брат, нали?
— Не, само се нацупи и му се сопна, че не я обичал, но се подчини. И аз не бих й позволил да полети с планер, преди да се е научила как да си помага с матрица. Друго ме учуди — той е получил своя звезден камък още деветгодишен и го е овладял без никакви затруднения. Явно ларан се събужда рано у потомците на Делрей.
— Или на Рокрейвън — напомни Рената, която още изглеждаше разтревожена. — А не бих искала засега да й поверя матрица, може би дори никога. Ще поговорим за това друг път. Господарят на Алдаран се съгласи да ми отдели време за разговор и не е учтиво да закъснявам.
— Права си.
Рената пак се забърза през двора, бръчицата между веждите й не изчезваше.
А пред вратата на личната приемна на Михаил я чакаше Дорилис. Този ден изглеждаше по-сдържана, с прилежно сплетена коса и бродирана домашна рокля.